Глава срещу глава и с главата в стената

Да, в стремежа си да промени конституцията президентът Селая пренебрегна решенията на парламента и на Върховния съд. Да, военните се разправиха след това съвсем безцеремонно с него като го изведоха по пижама от страната, а парламентът избра Мичелети за негов приемник.

Като едри земевладелци, принадлежащи към горната обществена прослойка, както Мичелети, така и Селая са отраснали в мачистката среда на местните говедовъди. Те са като два бика с наведени глави и насочени един срещу друг рога. Схватката ще приключи едва когато единият падне на земята. Но нищо чудно в своя инат и двамата да се блъснат в стената - и в двата случая най-много ще пострада Хондурас.

Борбата за власт е в разгара си

Костариканският президент Ариас напразно се опита да прекрати премерването на силите, предлагайки един съвсем разумен компромис: завръщане на Селая като президент на правителство на националното единство и амнистия за извършените законови нарушения и от двете страни.

Засега призивите на Селая за бунт не намират отклик. Дали "народът" ще му отвори пътя към Тегусигалпа е съвсем несигурно. До този момент фактическото правителство успява да неутрализира протестите на профсъюзите и на част от гражданството. Но ескалацията е програмирана.

А всъщност става дума само за оставащите шест месеца до встъпването в длъжност на президента, който предстои да бъде избран. Но завръщане към условията от преди пуча е невъзможно. Хондурас прескочи вече идеята за свикване на конституционно събрание. При разгорялата се сега борба за власт става дума директно за това дали Хондурас ще премине в лагера на социализма. В неудържимия си стремеж да се завърне на власт Селая се хвърли така недвусмислено в прегръдите на "демократите" Чавес и Кастро, че не може да има никакви съмнения повече относно намеренията му. Политическият елит в Тегусигалпа вижда в това потвърждение на своите груби похвати.

Дилемата на САЩ

Колкото повече се изостря обстановката в страната, толкова по-голяма става дилемата на Обама. Американското правителство се присъедини към международния хор на изолация на фактическия режим и по този начин попречи на Чавес да се профилира още по-силно. Но това не означава, че последният е преодолял ненавистта си към "империята", която вижда във Вашингтон и която вини за всички язви на Латинска Америка.

Приемането на един компромис в духа на плана Ариас, предвиждащ по същество завръщане на Селая и фактическото му неутрализиране, би бил в интерес не само на САЩ, но и на Хондурас. Тогава населението на страната би имало време със своя вот да си каже думата за следващия законен президент на Хондурас.