Глобалното информационно общество и знанието

Научните преломи на 20 век доведоха до трета промишлена революция, вървяща ръка за ръка с повсеместната глобализация. Тя положи основите на икономията на знанието, поставяйки знанието в центъра на човешкото развитие.

Но информация не означава знание. Очертаващото се световно информационно общество ще може да изчерпи своя потенциал само ако направи възможно възникването на плуралистични общества на знанието. Както се подчертава в доклада на ЮНЕСКО “Към общества на знанието”, знанието е обществена собственост, която трябва да бъде достъпна за всички. Знанието притежава две забележителни качества: то не е враждебно и не е ексклузивно.

Днес съзнаваме, че създаването и развитието на общества, почиващи на споделеното знание, е най-добрият начин за ефикасно противодействие на бедността, на големите епидемии и природните бедствия, най-добрият начин за трайно подпомагане на човешкия напредък. Все още съществуват обаче пет пречки по този път:

- дигиталното разцепление: липсата на връзка означава липса на достъп. Броят на потребителите на интернет наближава милиардния рубеж, само че два милиарда хора все още нямат достъп до електричество, а три четвърти от световното население имат силно ограничен или никакъв достъп до телекомуникациите.

- познавателното разцепление, много по-дълбоко и по-старо, отваря пропаст между Севера и Юга, както и вътре в обществата.

- концентрацията на технологически знания и на големи инвестиции в науката и образованието е ограничено до определени региони и усилва “изтичането на мозъци” от Юг на Север.

- знанието съществува, за да бъде споделено. Като се превърне в информация обаче той придобива цена. Как може да се балансират универсалността на знанието и уважението към духовната собственост?

- развитието на общества на споделеното знание се затруднява от растящите социални, национални, семейни, образователни разцепления, а също така от неравенството между мъжа и жената.

Така неизбежно стигаме до въпроса, какво да се прави? Може ли например Югът да си позволи общество на знанието? Дали то не е лукс, запазен за богатия Север? Най-добрият отговор е дал Абрахам Линкълн: “Ако мислите, че знанието е скъпо, опитайте с незнание.” Може ли да се твърди, че на един свят, който хвърля ежегодно три билиона долара за военни цели, му липсват средства за насърчаване на общество на знанието за всички? Ако искаме да преодолеем предизвикателствата на нашия изпълнен с неравенство и разцепления свят, трябва да сме наясно, че няма алтернатива на споделеното знание. Перифразирайки една африканска поговорка, можем да кажем: знанието е като любовта – то се увеличава, когато бъде споделено.