Година след като французи и холандци отхвърлиха евроконституцията

Рибният пазар на 17-хилядния Юрк се намира в края на града. Всеки понеделник и петък тук се провежда най-голямата разпродажба на риба в Европа.

Паулус фан Феен идва всяка седмица. Той отговаря за качеството в една фирма в Юрк, доставяща риба за Германия. Прехранва сe от продажбата на риба и тъкмо това е причината за неговия евро-скептицизъм:

“Холандия има най-големия риболовен флот в Европа, а сега с тези квоти ни съкращават. Естествено не сме съгласни. Има и други причини – например разширяването на изток. Там икономиката върви много по-зле, а сега всичко се уравнява. Това значи, че ние губим.”

На същото мнение като Паулус фан Феен са и 90 процента от жителите на Юрк. Затова те гласуваха против европейската конституция. Повечето заради строгите квоти в риболова. 80 процента от работните места в градчето зависят от улова на риба и квотите засягат жителите особено силно.

И във френското градче Дрокур с неговите 3 хиляди жители Брюксел е преди всичко синоним на загуба на работни места. След създаването на въгледобния и стоманодобивен съюз в Западна Европа през 50-е години градчето Дрокур загуби стоманолеярската си промишленост, изхранвала навремето 1000 души. Сега безработицата е почти 20 процента. Малцина обаче говорят открито за евроконституцията и Европа. Пощенският служител Жерар казва:

“Това малко ме засяга .... аз гласувах и според мене гласувах правилно. В региона се чувства силното влияние на икономическите и социалните промени. Аз обаче съм убеден, че основната причина за гласуването с “не” е преди всичко страхът от неизвестното.”

И в холандското градче Юрк се страхуват от неизвестното. Християнското вяра поддържа жителите единни. В градчето има 23 протестанстки църкви. Отец Фан дер Волф казва:

“Аз гласувах с не. Когато гледам към голяма Европа, виждам че ролята на църквата отслабва все повече и затова гласувах с не. Естествено за мене като свещеник в Юрк и риболовът играе известна роля.”

А как стоят нещата във френския Дрокур? Там повечето мечтаят за една друга Европа, за която могат да гласуват с да.

“искам една Европа в която мога свободно да се придвижвам, в която всички заплати и цени са изравнени. Искам еднакви закони за всички държави и равенство за всички народи, Тогава ще кажа да. И данъците също трябва да са хармонизирани, и образованието. Това е една утопична Европа, но може би ще функционира.”