Големият хаос с регистрирането на бежанците

"Чужденец, който търси в Германия закрила от война или гонения, трябва да се регистрира като кандидат за убежище. За целта той лично трябва да установи контакт с властите в някой от първоприемните лагери за бежанци, а после да подаде молба за убежище." Така Германската служба за миграцията и бежанците описва процедурата, през която трябва да преминат кандидатите за убежище. Но това е само на теория. Реалността понякога изглежда по друг начин: през есента например в Германия безконтролно влизаха по повече от 10 000 бежанци на ден, като Федералната полиция беше в състояние да регистрира не повече от 10% до 20% от нелегалните имигранти.

Грешките при регистрирането

Много бежанци изчезваха в неизвестност още след влизането си в Германия, а после сами си избираха град, в който да се регистрират пред властите. Почти всички се регистрираха някъде, защото това е условие за получаването на социални облаги – например на джобни пари и материални помощи, както и за разглеждането на молбата за убежище.

"Не е изключено обаче до момента на подаване на молбата за убежище някои бежанци да се регистрират на повече от едно място", казва Мехмет Ата, говорител на Службата за миграцията и бежанците. Това се дължи основно на факта, че обменът на информация между Федералната полиция, провинциалните органи на реда и Службата за чужденците не e достатъчно добре координиран.

Друг проблем е, че случаите на "нелегално влизане" в Германия се регистрират от Федералната полиция, докато "неразрешеният престой" попада в правомощията на провинциалните полицейски органи. В случая няма централна институция, която да сравнява данните помежду им.

Когато обаче чужденец бъде регистриран в първоприемния лагер, неговите лични данни се сравняват с тези на останалите кандидати за убежище, които вече са регистрирани от миграционната служба, както и с данните от Централния регистър за чужденците. Впоследствие Федералната криминална служба анализира и данните от пръстовите отпечатъци, които се сравняват и с информациите от европейските бази данни. "Така миграционната служба е в състояние да установи дали едно и също лице е подало молби за убежище на няколко различни места в Германия или в рамките на ЕС", казва Ата.

Само че обменът на данни не функционира добре нито в Германия, нито на европейско равнище - както стана пределно ясно след случая с парижкия атентатор. Както посочва Йорг Радек, заместник-председател на Федералната полиция, в Европа има обмен на информация за подадените молби за убежище, но не и на данните за нелегалната миграция. Това означава, че когато Федералната полиция установи нелегалното влизане на някой чужденец в Германия, тя не е в състояние да каже дали преди това той е преминал нелегално и през гръцко-турската граница. "Подобни информации засега не се обменят", подчертава Радек.

Атентаторът от Париж е подал общо седем молби за убежище в различни европейски страни, четири от тях - в Германия. Нещо повече: той е извършвал и наказуеми деяния. В Германия например срещу него са водени разследвания за различен вид престъпления, свързани с наркотици и насилие. За кратко той е влизал и в затвора. Молбата му за убежище обаче е останала в сила, тъй като извършените от него деяния не са предполагали тригодишна присъда на лишаване от свобода. "Според досегашното законодателство, бежанският статут може да бъде отнет само ако кандидатът за убежище бъде осъден на повече от три години лишаване от свобода", обяснява Мехмет Ата.

Той добавя, че другото условие е той да е бил оценен като потенциално опасен. Фактът, че мъжът е бил симпатизант на т.нар. Ислямска държава и е изработвал ислямистки знамена кой знае защо не е разтревожило полицията особено много. "Ако беше посещавал някой ислямистки лагер в Средния изток, полицията щеше да го прецени като "опасен". В конкретния случай обаче властите не са разполагали с данни за тежка престъпност или тероризъм", посочва Йорг Радек.

Германия осъзна проблема

Факт е, че отделните европейски държави подхождат различно към едни и същи кандидати за убежище. Въпросният атентатор например е кандидатствал за убежище и в Румъния - през 2011 година. Там е бил оценен като "опасен", след което е бил екстрадиран в родината си Тунис.

Според Йорг Радек, изводът от този случай е, че е необходимо по-тясно сътрудничество на европейско равнище, както и между отделните институции в самата Германия.

Междувременно германските власти осъзнаха този проблем. Планирано е в Германия да се въведе единен паспорт за бежанци, както и да се подобри обменът на данни между отделните институции. Властите се надяват, че така няма да се стига до многократни регистрации на бежанци. Правителството в Берлин подготвя и законодателни промени, които улесняват екстрадирането на криминално проявени чужденци, дори и извършените от тях деяния да не са от най-тежките.