Голямата ваканция

Най-сетне ваканцията дойде! Започва очакваната дълга лятна почивка далеч от сградата с надпис „Обединението прави силата” и от разбитите жълти павета, които символично разделят срещуположните ведомства в началото на софийския булевард „Дондуков”. Депутати, политици, висши държавни служители и бюджетен персонал потеглят с къде най-новите, къде по-малко нови автомобили към родните места и летните курорти, независимо дали са на бетонирания български черноморски бряг или по Егея и Беломорието. А може би на Лазурния бряг или във Флорида? Знае ли човек?

България – „изкупителната жертва”?

Важното, обаче, е друго – с чувство на изпълнен политически, професионален, партиен и граждански дълг, тези избрани от народа и посочени от народното представителство държавни служители ще забравят за повече от месец столичния хаос и ще се отдадат на заслужен отдих от лудницата на пленарната зала, парламентарните комисии, министерските кабинети, медийния натиск. И от „тормоза” на Брюксел, разбира се, който, странно защо, се разгневи на най-бедната и същевременно най-ученолюбива в усвояването на еврофондовете държава, обявена от нейния министър-председател за „изкупителната жертва” на проблемите в ЕС с Лисабонския договор, икономическия растеж в Еврозоната и предстоящите избори за европарламент.

Едва ли предупрежденията на иначе прозорливия лидер на ДПС Ахмед Доган, че управляващите не бива да се радват на спечеления вот на недоверие и че „ситуацията продължава да бъде напрегната и тревожна”, могат да нарушат рахатлъка на правителствените курортисти.

„Докато сме на власт - да си поживеем”

ще си повтарят те и ще се гмуркат по-надълбоко в прохладните морски дълбини, за да не чуват неприятните звуци от повърхността.

„До есента населението ще узрее за улични протести и ние отново ще се извисим на трибуните”, мечтаят знайни и незнайни опозиционни лидери и лидерчета, като в следобедна си „сиеста” на плажа сънуват многохилядни митинги озвучени с песните на протеста. „Ще добутаме докрай мандата на този парламент, а догодина – каквото сабя покаже!” – се самоуспокояват депутатите и вдигат мобилния телефон за

да „сръчкат” дистанционно семейния бизнес

„И аз ще си изкарам кротко втория мандат – ще побутна това-онова след парламентарните избори догодина и никой няма да ме закача докрая”, мечтае в жегите държавният глава и си спомня вкуса на родната сливовица. Така голямата политическа ваканция на елита започва. За 60 на сто от обикновените българи тя няма да се състои поради недоимък, според социолозите, а за 200 хиляди от останалите 40 процента българи тя вече е изконсумирана в съседна Гърция. Там пясъкът и морето са все още чисти, а „бетонирането” е възможно единствено с гръцкото „узо”.