Голямата заблуда за електромобилите

Някои германски градове ограничават движението на дизелови автомобили. Франция и Великобритания пък забраняват дизеловите и бензиновите коли от 2040. Нека не се заблуждаваме: и електроавтомобилите няма да решат проблема.

Коментар от Якоб Бьоме

Не ми ги хвалете тези негодници - производителите на автомобили! Откакто се знае, че този бранш - който в Германия дори е наричан образцов - си е направил таен картел, срещу автомобилните концерни от Волфсбург, Щутгарт и Мюнхен се изсипват тонове помия. Което е напълно разбираемо, след като аферата с манипулираните дизелови двигатели подкопа сериозно доверието в производителите на автомобили

Самите автомобилни фирми си мълчат. Което също е разбираемо, тъй като разследването за договорки все още е в самото начало, а и за тях важи презумпцията, че са невинни до доказване на противното. И второ: всяка грешна дума може да причини щети за милиони. Затова е по-вероятно по темата в бъдеще да се изказват само юристите.

А дали е така?

В същото време противниците на автомобилите и на двигателите с вътрешно горене празнуват: те предусещат края на своя враг - бълващата отрови в атмосферата задвижваща система за автомобили, работеща с изкопаеми горива. Така ли е обаче?

Всичко това много напомня за трудния енергиен обрат, който струва милиарди и не може да бъде осъществен без щедри държавни субсидии. Това обаче не пречи на германските производители на слънчеви панели да фалират един след друг. Никой от нас не желае в двора си ветрогенератори, нито пък е склонен близо до имота му да минава магистрален електропровод за високо напрежение. Така е и с двигателя с вътрешно горене: въпросът е същият, както и при енергийния обрат: откъде ще дойдат необходимото електричество и топлоенергия, след като бъдат закрити всички конвенционални електроцентрали?

Електроавтомобилите не са решението

При автомобилите въпросът звучи така: с какво ще се придвижваме, ако бъдат забранени двигателите с вътрешно горене? Разбира се, че с електроавтомобили, гласи прибързаният отговор. Но точно тук е заровен ключът: никой засега не знае, дали електрическите автомобили ще се окажат годни да изпълнят тази мисия. Защото екологичните ползи от тях засега са много спорни: така например можете да карате една Е-класа на "Мерцедес" цели 8 години, преди да достигнете нивата на замърсяване на околната среда както при една електрическа "Тесла". Ако един конвенционален двигател с вътрешно горене изразходва под 6 литра бензин, според днешните стандарти той не замърсява околната среда повече, отколкото една малка градска кола "Тесла". Една от причините за това е тежащата около един тон батерия на електроавтомобилите.

Милиони електрически автомобили означава също и милиони батерии. Това от своя страна означава, че ще са ни необходими редки суровини като литий и най-вече кобалт, които се вграждат в батериите. А откъде идва кобалтът? Основно от Конго - една разтърсвана от гражданска война и проядена от корупцията страна. Още по-лошо дори: в добива на кобалт в Конго са заети основно деца. А без кобалт от Конго няма да излезе нищо от прекрасните планове за електромобилност. 

При производството на батерии се отделят отровни вещества и фини прахови частици, както и тонове въглероден двуокис. А когато им свърши животът на всички тези милиони и милиони батерии, те трябва да бъдат адекватно съхранявани или рециклирани, иначе се превръщат в специален отпадък.


Хенрик Бьоме

Електрифицирайте аутобаните!

А може би електрическите автомобили представляват само временно (преходно) решение. Нищо чудно технологията на бъдещето да се нарича горивна клетка. Може би. Само дето никой не знае това точно - нито един автомобилен корифей, нито някой шеф на автомобилен концерн може да гарантира това. Никой все още не знае отговора на този въпрос.

Решението на проблема може да се окаже на съвсем друго място - повече трамваи и омнибуси в градовете. А защо да не помислим например за това да електрифицираме аутобаните, а тировете и пътническите автобуси, оборудвани с електродвигатели, да вземат електричество от контактната мрежа над аутобаните? Още повече, че тази технология е измислена отдавна.

Теми

Проблемът се заключава в следното: като гледаме колко дилетантски Германия се опитва да извърши енергийния обрат, губим надежда, че е възможно да бъде осъществен и още един обрат - по отношение на мобилността. Дори бих казал че е абсолютно невъзможно, докато лошите момчета от автомобилната мафия продължават да имат думата. 

***

Тук можете да разгледате и нашата галерия

Най-култовите германски автомобили

Фолксваген костенурка (1938)

Той върви, и върви, и върви... Тъй наречената "костенурка" на Фолксваген е най-известният автомобил в света. От 1938 до 2003 година той е произведен в 21-милионен тираж, като през годините външният му вид е претърпял само леки корекции.

Най-култовите германски автомобили

Фолксваген Т1 (1950)

Първоначално концернът Фолкваген изобщо не е очарован от това, че хипи-движението си е избрало за символ тъкмо неговите микробуси, които младите хора постепенно започват да изрисуват пъстро. Във всеки случай това не пречи на продажбите: до днес Фолксваген е продал над 10 млн. микробуси, от които 1,8 млн. от култовия модел Т1.

Mercedes-Benz 300 SL mit geöffneten Flügeltüren (Foto: Daimler AG)

Най-култовите германски автомобили

Мерцедес 300 SL (1954)

Този автомобил дължи английския си прякор "Gullwing" на своите врати тип "крило на чайка". През 1952 година "Сребърната стрела" 300 SL се завръща триумфално в света на автомобилния спорт. След победи в "24-те часа на льо Ман" и "Карера Панамерикана", концернът решава да пусне спортния автомобил в серийно производство.

Най-култовите германски автомобили

БМВ Изета (1955)

Да си признаем: БМВ "Изета" може и да не е непременно пъргав автомобил, но пък в годините 1955 - 1962 той допринесе значително за финансовия успех на компанията: този автомобил беше евтин и практичен. За пестене на място шофьорът влизаше през предната отваряща се врата, на която беше монтиран и воланът.

Най-култовите германски автомобили

Порше 911 (1963)

Порше 911 се произвежда от над 50 години и спада към най-дълго произвежданите модели в историята на автомобилостроенето. Човек веднага разпознава Порше 911 по характерните му предни фарове, полегнатата задница и задния хоризонтален спойлер.

Eine Mercedes-Benz 600 Pullman-Limousine (Foto: picture-alliance/dpa)

Най-култовите германски автомобили

Мерцедес Бенц 600 (1964)

Автотелефон, климатик и хладилник: през 60-те и 70-те години на миналия век Мерцедес Бенц 600 е най-луксозният германски автомобил. Съответно списъкът на известните му притежатели е дълъг - от папата, през Леонид Брежнев, до Джон Ленън и Лиз Тейлър. Всички ценят комфорта на луксозната лимузина, която обаче се оказва скъпа за германското правителство - за официални визити то взема коли под наем.

Най-култовите германски автомобили

Трабант 601 (1964)

Това, което бе костенурката за Запада, на Изток е трабантът - евтино произведена кола за масите с купе от дуропласт. Още се помнят кадрите от нощта на падането на Берлинската стена, когато - аплодирани от множеството - граждани на бившата ГДР преминаваха отворената вътрешногерманската граница именно с култовия източен автомобил. Днес в Германия все още около 33 хил. трабанта са в движение.

Най-култовите германски автомобили

NSU Ro 80 (1967)

През 1967 година концернът NSU произведе първия автомобил с Ванкелов двигател, наречен на откривателя си Феликс Ванкел. Същата година Ro 80 става "автомобил на годината". Техниката обаче не бешe достатъчно усъвършенствана и производителят сменяше панически и превантивно двигателите. Това обезвери клиентите и моделът в крайна сметка се провали.

Най-култовите германски автомобили

Опел GT (1968)

"Само летенето е по-хубаво!"- така концернът Опел рекламира своя модел GT. Това наистина е автомобил-мечта: заоблените форми на каросерията, заети от култовата бутилка на "Кока-кола", както и прибиращите се фарове придават на модела неповторим външен вид. С достъпната си цена от 10 000 ДМ, Опел GT не остава незабелязан също и от американските купувачи.

Най-култовите германски автомобили

Опел Манта (1970)

Всъщност, с модела си Манта, концернът Опел искаше да пусне на пазара един спортен автомобил от средната класа. Но той бързо е харесан от една прослойка младежи с хулигански наклонности. Така се появяват и вицовете за Манта-шофьорите с не особено висок коефициент на интелигентност.

Най-култовите германски автомобили

Фолксваген Голф (1974)

През 1974 година на пазара излезе и първият модел Фолксваген Голф. Той е смятан за наследник на обичаната костенурка. За своя клас, Голфът е сравнително спортен и главно икономичен - много важен критерий по време на петролната криза. Успехът му изненадва и самия концерн, а вариантът кабрио, наречен още "Кошничка за ягоди", се превръща в култов автомобил.


Последвайте ни!