Голямата коалиция в Германия

Когато големите народни партии ХДС, ХСС и СДП се обединяват в голяма коалиция, в парламента не остава много за опозицията. Това всъщност е и недостатъкът на една голяма коалиция. При всичко това, което в момента наблюдаваме в Германия, все пак има малка утеха. Не е чак толкова лошо. Защото това правителство е едновременно и опозиция в самата себе си. То се упражнява усърдно в самоизяждане, критикарствуване и се върти около собствената си ос. Социологическите проучвания за ХДС/ХСС показват спад на доверието до 31 процента и ето че ХДС отпочва дискусия за партийния профил. Юрген Рютгерс, министър-председател на федерална провинция Северен Рейн-Вестфалия и зам.председател на християндемократите заявява, че ХДС трябвало отново да стане социална партия. Той използува лятната пауза, за да даде тези съвети на съпартийците си чрез изяви пред медиите, което всъщност послужи повече на собствения му профил, отколкото на този на партията.

СДП не се различава особено от коалиционния си партньор, като се оставя да бъде провокирана от генералния секретар на ХДС Роналд Пофала, който настоява пълнолетните деца в бъдеще да се грижат финансово за безработните си родители. Това беше удар под пояса за социалдемократите, които веднага отвърнаха на огъня и заявиха, че именно от лятната почивка зависело състоянието на голямата коалиция. Партньорите били претоварени от компромисите, които трябвало да правят.

Дори по отношение на реформата в здравната ситема голямата коалиция не е единна. Вече е ясно, че реформата ще се превърне в “реформичка”, защото дори тези политици от големите партии, които участвуваха в разработката, сега се дистанцират от собствените си резултати. Федералният канцлер Ангела Меркел говори за “прокарване” на политиката. И от това не се усеща много. Вместо да управляват, големите партии в коалицията се ангажирани със себе си и не виждат по-надалече от носа си.

От подобни пируети въобще няма нужда. Следващите парламентарни избори се едва през 2009, а важните за федерално равнище избори във федералните провинции – през 2008. Големите народни партии държат властта в ръцете си. Властта да промениш нещо, да правиш добра политика и да търсиш решения за проблемите. Това би било по-добре, отколкото да играеш опозиция със самия себе си.

Коминтар от Моника Дитрих