Гонитбата за Златната мечка

Берлиналето поема своя път още сред следвоенните развалини. На 6 юни 1951 е показан филмът на Хичкок “Ребека”, а американската киноактриса Джоун Фонтен пристъпва по първия “червен килим”. През 50-те години фестивалът бързо се развива като средище на световното кино. Холивуд, но също и други утвърдени кино-нации, както и големите германски студиа изпращат своите звезди в Берлин.

Берлиналето винаги е излъчвало блясъка на филмовия свят, който така силно привлича публиката. Съответните директори на фестивала винаги с гордост са обявявали списъка на участниците – както Мориц де Хаделн миналата година:

“... Шон Конъри, Джони Деп, Джозеф Финис, Шарлот Генсбур, Антъни Хопкинс...”

През 60-те години фестивалът се превръща в истинско творческо средище: режисьори като Годар или Трюфо представят тук своите нови творби. През 1970 се стига до криза вследствие на събитията от 68 година и Виетнамската война. Постепенно атмосферата се успокоява, но успоредно с надпреварата за “Златната-“ или “Сребърната мечка” се утвърждава и така нареченият “Форум”. В тази секция се показват документални и експериментални филми. За дългогодишния ръководител на Форума, Улрих Грегор, едва по този начин Берлиналето се превръща в пълноценен форум на световното кино:

“Сега вече е налице един огромен спектър от различни видове кино – от холивудските филми през авторското кино от различни страни на света та до документални и експериментални филми.”

Фестивалите в Кан, Венеция и Берлин винаги са в надпревара за най-добрите филми и за най-големите звезди. В това отношение Дитер Кослик, който от няколко години оглавява фестивала, е истински специалист:

“Тук става дума за връзки, човек трябва да познава много хора и да се разбира с тях. Човек трябва да владее езици и освен това да притежава известна доза страст.”

Страстта на Кослик е насочена изключително към германското кино, което беше много пренебрегвано преди. Междувременно германските филми се гледат с удоволствие както от публиката, така и от специалистите –посочва шефът на “Германската поредица” Хайнц Бадевиц:

“Нашите усилия са насочени към чуждестранните купувачи, ръководители на фестивали, които се стичат от целия свят, за да се запознаят с най-новото от германското кино.”

Освен германското кино в програмата на Берлинале голямо място заемат и азиатските филми. През последните години филми от Китай и Тайван, от Корея и Виетнам се радваха на големи успехи в Берлин. Мориц де Хаделн отбелязва:

“Азиатските кинематографхи предлагат много интересни неща. Една от новостите сега например е един корейски филм за отношенията между Северна и Южна Корея.”

Берлинале винаги е бил и политически фестивал. Особено през 70-те и 80-те години Берлин бе станал средище на източноевропейските кинематографи. Много оспорвани в родината им филми, включително и от ГДР, имаха тук своята премиера.

Тази година Берлинале ще бъде открит с един френски филм за голямата артистка Едит Пиаф. Ще бъдат показани също новите творби на режисьори като Стивън Содърбърг и Клинт Йистуд, на германеца Кристиан Петцолд или австриеца Щефан Рузовицки. А почетната “мечка” ще получи американският режисьор Артър Пен, автор на прочутия филм “Бони и Клайд”.