Гордон Браун –новият премиер на Великобритания

Гордон Браун се сдоби с репутацията на мистър икономическо чудо.Повече от десет години британският финансов министър е предмет на обществено внимание.Въпреки това за мнозина от британците той си остава загадка.Затвореният шотландец пази своите политически възгледи за себе си , точно така както прави и кралицата , казват присмехулно сатириците.Само че мълчанието принадлежи към обязаностите на кралицата докато Гордон Браун използва своята резервираност като средство на властта. За него политиката няма нищо общо с някакъв култ към звезда казва Браун ,, с което явно насочва стрела срещу Тони Блеър ,, който инсценира оттеглянето си в стила на застаряваща рок-звезда. Гордон Брун обаче не иска свята въздържаност да бъде смятан за нерешителна , колеблива личност заявявайки:

“ Моят девиз е : да с работи здраво , да се поема отговорност и винаги колегите да бъдат третирани коректно.това означава също да се оказва подкрепа в трудни ситуации както като финансов министър така и като премиер.”%Във всеки случай аз се разглеждам като човек , който работи в тим.Само че понякога обществеността се интересува не толкова от въпроси по същество , колкото вътрешнопартийни дрязги.”

Гордон Браун е човек на действието , а не на речите , се казва често британската преса.Той е чужд на социална романтика или идеология .Той е прагматик тясно свързан с корените на лейбъристката партия.В щекотливи ситуации Браун обаче предпочита да се отдръпне , изчаква с взимането на решения като месеци наред се съвещава със една малка клика от довереници. Затова провъзгласяването му за министър-председател не предизвиква възторг сред британците.Напротив.Най напред те ще изчакат , казва политологът Антони Жидънс .По неговите думи:

“ Избирателите гледат скептично на дейността на Браун като министър-председател. Също и за самият него това представлява пълна трансформация.Той не може вече да се крие зад цифри .Той ще бъде непрекъснато в центъра на общественото внимание и освен това вече я няма закрилящата ръка на един Тони Блеър .

Също и в редовете на лейбъристката партия властва по-скоро фатализъм отколкото въодушевление.Дори и някогашните най-отявлени противници междувременно заемат опортюнистична позиция или изведнъж се оттеглят като вътрешният министър Джон Рейд , който занапред иска да има повече време за семейството си.

Сега главната задача на Браун се изразява в това да поддържа спойката на социалдемократите.Евентуален ляв завой на партията е по-скоро невероятен. Браун винаги бива окачествяван като непоклатим лейбърист .Той обаче не е традиционен представител на левите. Новият британски премиер не е убеден европеец , но вероятно преди всичко две неща ще му създават грижи – първо съмненията в собствената му личност и другото е страхът от една силна опозиция.Откакто динамичният красноречив Дейвид Камерон застана начело на консерваторите , те са във възход. Също и анкетите сочат преднина за партията на Маргарет Тачър. Камерон окачестви Браун като остарял модел , като политик на 80-те години , който се противопоставя н нови реформи. Трудолюбивият и принципен социалдемократ обаче има също и един шанс пред политическата лека категория на консерваторите , поне сред онези които след годините на Тони Блеър настояват сега за малко повече субстанция.Може би Гордон Браун няма да е най-симпатичния премиер на Великобритания.Във всеки случай обаче той ще бъде ползващ се с доверие премиер.