Гордън Браун под натиск

На първо място става дума за одобрението на новия договор. Все повече англичани искат провеждането на референдум, тоест те искат сами да решат дали са съгласни или не с договора. На този фон водачът на опозиционната Консервативна партия Уилям Хейг притиска яко правителството:

“Парламентарните дебати тепърва започват и тогава вече ще се говори по същество, защото новият договор почти не се различава от отхвърления проект за конституцията. А да не забравяме и обществения натиск. Тъкмо сега е моментът да настояваме за референдум.”

Преди повече от две години тогавашният премиер Блеър беше обещал на англичаните сами да кажат мнението си по въпроса. Приемникът му Браун обаче не иска да си спомня за това. Първо, това не е конституция, а просто договор – подчертава премиерът, - и второ, европейското влияние е много ограничено; което означава, че Лондон запазва своята власт. Но тези аргументи не са убедителни за всички. Вследствие на това Браун губи популярност и затова е понятно, че той предпочита да гледа напред, а не назад:

“Аз не бях сред онези, които се черпиха с шампанско в Лисабон, и освен това не виждам в близко бъдеще някакви други конституционни промени за Европа. Подобно нещо не бих подкрепил. Сега Брюксел трябва да се концентрира върху истинските си задачи: икономическа сила и по-добра природна среда за европейските граждани.”

Само че по този начин премиерът няма да успее да се отърве от проблема с евродоговора. В Англия почти все ден се раждат нови кампании с искането за референдум. Още повече, че растат съмненията и в самата Лейбъристка партия. Наскоро европейската комисия на парламента постави под въпрос издействаните специални изключения за Лондон. Някои лейбъристи дори събират подписи в полза на референдума. Всичко това повишава неимоверно много натиска върху министър-председателя – както изтъква и водачът на Независимата партия Найджъл Фараж:

“Референдумът става неизбежен. Но не за евродоговора, защото тогава Гордън Браун ще изгуби. Англичаните ще трябва да решат дали искат или не искат да останат в ЕС. Това е същността на дебата.”

Скептицизмът на англичаните спрямо Европа има исторически корени: Великобритания никога не е била под чужда окупация – дори и през Втората световна война. Така че на англичаните им е просто трудно да приемат, че някой друг може да определя политиката им. За мнозина Брюксел е самото олицетворение на онова, което те презират като най-неанглийско: бюрокрацията и уравнителството. Това е едно наследство, с което премиерът Браун ще трябва да се бори сега.