Готови ли са българските селски стопани за ЕС?

Селско стопанство за ЕС. Тази кравеферма в Слаковци, в региона Перник, югозападно от София отдавна вече е наясно с Европа: от половин година семейната фирма доставя ежедневно по 2500 л мляко за концерна “Мегле”. За семейство Новакови това е истинска привилегия. Мегле плаща по 25 цента за литър и най-вече – плаща ги редовно, понякога дори авансово.

Часът е 9 сутринта, качественият контрольор от Мегле току що е приключил с работата си. Проверил е маслеността на млякото, за евентуални следи от антибиотици и след това го е натоварил в цистерната. Пътуването продължава.

....

Семейство Новакови е купило кравефермата със 150 крави и приблизително същия брой телета от друг фермер, който фалирал. Още тогава станало ясно, че с порутените обори трябва да се направи нещо. Много неща не съответстват на директивите на евросъюза, като например склада за млякото. Преди ддве години, разказва управителят, вече били изпратили до компетентната служба в М-вото на селското стопанство предложения, как фирмата да се преустрои в рамките на проект на ЕС за стимулиране на селското стопанство. Ала отговорътъ закъснял:

“Доста дълго вече чакаме, нещата да се развият в положителна посока. За съжаление аз съм вече доста песемист в това отношение. Наистина сега проектът получи разрешение, но през последните две години цените дръпнаха доста нагоре. От заявените от нас 50 % стимулиране от ЕС сега в крайна сметка се получават може би 25 %.”

Ето защо Новакови са принудени да теглят по-големи заеми. Ала банките и без това не вярват на кравари като нас, смята управителят. Защото земята ни е твърде малко.

....

“Тук съм във фермата от 8 до 8, винаги , когато нямам лекции” –казва Евелина Новакова. Дъщерята на фермерското семейство пътува всеки ден от Слаковци до София и обратно – над един час път с кола. Когато завърши следването си по специалността “Стопанска логистика”, би искала изцяло да се посвети на фермата. Междувременно 21-годишната разбира доста и от животновъдство. Когато била още съвсем малко дете, майка й и чичо й наследили от дядото ферма, а по-късно, преди няколко години, купили тази средно-голяма кравеферма. Дали Евелина ще продължи наистина семейната традиция, един Господ знае: цените на фуража са толкова нарастнали, че производството просто вече не си струва. Семейството все по-често размишлява, дали да не продаде фирмата.

Българските млекопроизводители ще се сблъскат с големи проблеми след присъединяването към ЕС – пророкува майката на Евелина. Ако изкупната цена на млякото продължи да намалява, ще трябва да обявим във всички случаи несъстоятелност, обяснява тя и започва да ругае българския министър на селското стопанство, който изобщо не се интересувал за млекопроизводството:

“На знам защо, може би, защото сам е агроном, нашият министър на селското стопанство прави, какво ли не, за да подкрепя селскостопанските производители, само нас, животновъдите, не, не се издържа вече”.

При това бариерите на бюрокрацията не са най-страшното: основният проблем за млекопроизводителите и животновъдите е, че размерът на гарраните субсидии се ориентира по обработваемата площ, а като правило животновъдите стопанисват само няколко десетки декара пасища. Ала Новакови още не са изгубили надеждата, че от тяхната средно-голяма ферма някой ден може да стане голямо предприятие.

А в сравнение с дребните български селски стопанства те все още имат по-добрите шансове. Българското селскостопанско м-во стартира разяснителна кампания – по различни поощрявани проекти в сферата не екологичното селско стопанство. Дали някой от по-възпастните дребни български селски стопани, който от години си осигурява самозадоволяване с една крава и две прасета, проумява, че може да спечели нещо, ако се прави на еко-фермер?

...

Александър Вачков, производител на картофи и тютюн в бурно развиващия се зимен курорт Банско още няма 40 години. Тютюневите му листа са надлежно складирани, като се изключи котката, която уютно се протяга върху тях. Сорт, който изисквал специално сушене, той вече не отглежда, защото потреблението на енергия било твърде високо. Стоката си Вачков разкарва с малолитражен автомобил. Ако клиентите му можеха само да зърнат склада му за картофи, сделките може би щяха да се провалят. Вачков знае как изглеждат подобни складове в Холандия и май се срамува малко за състоянието, в което е сградата бивш обор за крави. Той естествено би я ремонтирал основно, за да отговаря на предписанията от ЕС. Но би предпочел да изчака, за да види как ще се развива браншът след присъединяването.

Колко селски стопани в българия няма да са конкурентоспособни в Европа, е несигурно. В М-вото на селското стопанство в София не искат да предоставят цифрови данни. Димитър Пейчев, заместник министър, коментира оплакванията на селяните от бюрократичните препятствия, издигани от неговото министерство кратко и по светски:

“Орднунг мус зайн! Европейски средства се дават само при европейски условия. Моето м-во се придържа стриктно към сроковете от Брюксел. Българите не трябва да си мислят, че европейските пари са напъхани в една голяма торба, от която всеки може да се самообслужва без честни гаранции, колкото си иска...”

Заместник министърът поставя пръст в раната: една от най-големите грижи на ЕС е, че аграрните помощи от евросъюза могат да не пристигат там, където трябва. В бъдеще ще се изплащат от агенция, изградена върху системата на досегашния български аграрен фонд и ще се контролира от Брюксел. Агенцията вече е регистрирана, но преди парите от Брюксел да потекат ще трае още най-малко половин година. А дотогава е отговорно единствено българското м-во на селското стопанство, което приема задачата много на сериозно.