Гражданският натиск дава резултат

Прокуратурата разследва подуправител на БНБ за това, че не е упражнил задължителния по закон надзор над отпуснатите от една банка кредити към свързани фирми. Извършени са 19 обиска в офиси на фирми, които имат отношения с въпросната банка. Вестниците наричат това „източване“, а фирмите се свързват с банкера Цветан Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски. Главният прокурор съобщи, че проверява и двамата и дори намекна, че „могат да се очакват резултати“. Да се готви и новият политик Николай Бареков - скоро и на него ще му се наложи да отговаря в следствието на въпроси за финансирането си.

Всичко това е в резултат на сигнала от 17 страници, който „Протестна мрежа“ внесе в прокуратурата преди четири месеца. Сигналът е за „организирана престъпна група“ и е срещу трима души – Цветан Василев, Делян Пеевски и Николай Бареков.

„Дълъг списък от закононарушения“

Сигналът е подготвян в продължение на три месеца от юристи, журналисти и симпатизанти на протеста срещу правителството на Пламен Орешарски. Подписите си под сигнала положиха популярни лица, които настояват за оставка още от 14 юни миналата година, когато Народното събрание избра Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Събраната информация е изцяло от публични източници.

„Сигналът съдържа данни и факти, които пораждат съмнения за дълъг списък от закононарушения, между които търговия с влияние, разминаване между реален и деклариран начин на живот, пране на пари, отпускане на кредити на свързани фирми над допустимите нива (за КТБ), престъпления по служба в надзорните органи (БНБ и КФН), нарушения в учредяването и финансирането на „България без цензура“, обяснява един от авторите на сигнала Николай Стайков от „Протестна мрежа“.

Пред Дойче веле той допълни, че специално за Делян Пеевски са предали данни и факти, "пораждащи съмнение относно правомерността на продцедурата за допуск до най-високо ниво на класифирцирана информация, необходима за избиране за шеф на ДАНС". В документите е описано защо това може да е проблем – заради наличието на данни за документиран опит за имотна измама, взрив до негов автомобил през 2009 г., скандалното му освобождаване като зам.-министър през 2008 г., както и ползването на недвижими имоти с неясен краен офшорен собственик на Британските вирджински и Бахамските острови. Списъкът е дълъг.

Шанс и за хората в системата

„Събраните данни от години са пред очите на всички и въпреки това държавното обвинение отказва да се сезира по най-важните симптоми на овладяването на държавата от олигархични синдикати и мафиотски кланове“, коментира директорът на Българския институт за правни инициативи Христо Иванов. Затова според него усилието на гражданите е било точно на място.

„Един подобен сигнал дава шанс на много държавни служители да поемат подадената ръка и да излязат от наложения им унизителен институционален ступор и да направят нещо неочаквано“, казва още Иванов. Друг резултат според него е, че сигналът посява съмнението в много от босовете на задкулисието – дали пък нещо няма да излезе извън контрол, дали няма да стане някое "късо съединение". Христо Иванов сравнява подобни сигнали с „черните лебеди” на Нисим Талеб – проявления на фактори, които не са предвидени от системата.

Разбира се, подобен сигнал не може да реши всички проблеми в правораздаването и прокуратурата продължава да бъде ключов гарант на статуквото. Затова Христо Иванов открива смисъла на подобни сигнали много отвъд конкретния случай - „не в опита еднократно да се компенсира един или друг институционален дефицит, а в логиката, че ако гражданите достатъчно дълго и настойчиво се отнасят към институциите като към институции и изискват от тях да си вършат работата, дори и когато това противоречи на всяка очевидност, институциите рано или късно ще се съживят“.