Границата, която не съществува

Слънцето напича. Опашка от автомобили и граждани с чанти и куфари се е проточила на километри по шосето. Досега украинците виждаха подобни кадри само в новинарските емисии за войни и природни катастрофи. Днес това е ежедневие по разделителната линия между контролираните от сепаратистите региони в Източна Украйна и останалата част от страната. Де факто това е граница, която всъщност не би трябвало да съществува. Преходът през Зайцево, на север от Донецк, се нарича на бюрократичен украински „военен контролно-пропускателен пункт за влизане и излизане”. В региона на Донецк съществуват три подобни пункта.

Млада жена на име Олга виси от два часа и половина в автомобилната колона заедно с едногодишния си син. Детето не се чувства добре и Олга го носи на ръце до крайпътна палатка за бърза медицинска помощ. Преди няколко дена доброволци от хуманитарната организация „Лекари без граници” са издигнали палатката за спешна помощ. „Най-често при нас идват родители с малки деца и възрастни хора”, казва един сътрудник на организацията. Този ден вече е имало три случая на колабирали хора с високо кръвно налягане. „Но тук, на полето можем да оказваме само първа помощ”, допълва сътрудникът на „Лекари без граници”.

Електронният пропуск трябва да ограничи корупцията

Освен палатката, наблизо има и водоноска с питейна вода и походна тоалетна, които обаче не са достатъчни. „Знаем, че тази ситуация е неприятна за гражданите. Но трябва да сме наясно, че това не е граница и затова не съществува необходимата инфраструктура”, казва говорителят на украинските гранични войски Олег Слободян. Въпреки това се извършва проверка на документите и багажа, като на истинска граница. Хората нямат нужда от виза, но украинските власти изискват от пътниците един вид разрешително. Гражданите трябва да обяснят за къде и защо пътуват в регионите, контролирани от сепаратистите. Доскоро тези разрешителни бяха писмени. От 7 юли обаче украинската тайна служба СБУ въведе електронни разрешителни. „Най-важното е да бъде ограничена корупцията”, казва Олег Слободян от граничните войски. Трудно може да се провери дали електронните разрешителни ще ограничат корупцията. Факт е обаче, че досега писмените разрешителни се търгуваха добре на черния пазар.

По-евтини хранителни продукти в правителствените региони

Опашките на контролно-пропускателните пунктове обаче не са намалели. По официални данни дневно през тях преминават до 700 автомобила и над 2 000 души. Жителите от сепаратистките региони пътуват в контролираните от киевското правителство населени места, за да получат пенсиите си и да си напазаруват по-евтино. Хранителните стоки и лекарствата например са до три пъти по-евтини в контролираните от правителството региони в сравнение с т. нар. „народни републики”. Украинските власти обещават в бъдеще да организират по-добре контролно-пропускателните пунктова. Така например в близост до „границата” ще бъдат отворени магазини за храни и аптеки. Украинските власти искат да монтират и банкомати.

Все още не е ясно дали ще бъде организиран и обществен транспорт през невидимата граница. Собствениците на лични автомобили въртят добър бизнес с частни превози. Краткото пътуване през контролно-пропускателния пункт струва 10 евро. Точно толкова, колкото струва и билет за влака, с който можеш да прекосиш половин Украйна. Някои негодуват, а други са се примирили с неудобствата и високите цени. Над една година милиони украинци всъщност живеят в условията на военно положение. Сега повечето се радват, че постепенно обстановката се разведрява.