Границата между ивицата Газа и Египет е отново затворена

Имаше случай с човек, който за пръв път от 5 години насам можеше да прегърне жена си. Друг пък за пръв път успя да посети роднините си в египет. А трети за първи път в живота си напусна ивицата Газа.

Сърцераздирателни сцени се разиграваха от двете страни на границата, след като десетки хиляди палестинци и египтяни през последните дни прекосяваха границата. С години наред Израел бе изолирал палестинците в ивицата Газа. Сега, макар и само за няколко дни, хората усетиха вкуса на свободата.

В Израел цари възмущението. Опасенията са, че в Газа ще бъдат внесени контрабандно още оръжия, застрашаващи израелската сигурност. Това опасение не е неоправдано. Въпреки това на израелското правителство не подобава да се оплаква. От една страна, защото става дума за египетско-палестинската граница, а не за египетско-израелската. От друга – защото събитията през последните дни са последствие от едностранчивостта, с която Израел осъществи изтеглянето си от ивицата Газа.

Премиерът Ариел Шарон настояваше опразването на еврейските селища да се извърши без вслушване в мненията на палестинците, тъй като, нали така, палестинците, не били партньори.

Ала, който не е партньор, не може и да поема каквито и да било задължения. Впрочем дните на хаоса по египетско-палестинската граница демонстрираха, за какво всъщност става дума в близкоизточния конфликт: за свобода и човешки права.

Че Шарон се отказа от израелските колонии в ивицата Газа, беше само един вид скъсяване на фронта. То имаше за цел, да подсигури дългосрочната стратегическа цел, а именно присъединяването на палестинските територии на Западния бряг.

Мнозинството сред израелците желае това, както проличава от анкетите. Т.е. израелското общество още не се е отърсило от идеологията на колонисткото движение, която е агрисвна и расистка.

Шарон е честен и почтен, заявайвайки, както неотдавна пред Общото събрание на ООН, че не иска да властва над палестинците. Не, той не иска това. Обаче той иска земите им и водите им, поради което разширява колониите. Поради което прокарва бариерата зигзагообразно през Западния бряг и по този начин създава нова граница. Едностранно, разбира се.

Поради което той изолира палестинците в кантони и би бил готов да провъзгласи тези кантони за държавата Палестина. Което обаче няма нищо общо със справедливото историческо разрешение на проблема.

При все това палестинското ръководство на Махмуд абас няма друг избор. То е дъжно пред народи си, да започне възстановяването в ивицата Газа, територия, която Израел в продължение на десетилетия систематично експлоатира и деградира до пълно обедняване.

Абас трябва най-сетне да вземе нещата в ръце и сериозно да се опита, да наложи властта на палестинските органи. Че хората от ивицата Газа сега отново могат да посдещават всички места на своя територия може и да е само скробно подобрение на условията им за живот. Ала изтеглянето на израелците предлага и други шансове, които Абас не бива да проиграва. Палестиците имат право, президентът им да стори всичко в името на по-доброто им бъдеще.