Гран при - огледало на политиката

За милиони германски зрители този съботен ден през месец май е специален. Точно в 21 часа те включват телевизорите, прозвучава сигналът и най-успешното развлекателно шоу на Европа започва: гран при на Евровизията или Евровизия сонг контест, както се нарича от няколко години. В конкурса участват над 20 страни и онези, които получат най-много точки, стават европейски звезди. Шведската група Аба спечели Гран при през 1974 г. и стана известна в цял свят, Селин Дион я спечели през 1998 г. и това беше началото на международната й кариера.

Голямата награда на Евровизията е трамплин на кариерата, въплъщение на развлечението, но и огледало на Европа. Малко преди Втората световна война обществено-правните радиопредаватели в Европа се събират и обмислят как да накарат слушателите си да забравят ужасите на войната и какъв да бъде символът на мирното им съвместно съществуване. Ян Федерсен е журналист, автор е на книга за историята на Гран при. Той си спомня:

”Най-напред възниква идеята за нещо, което да е свързано със спорта, в крайна сметка обаче се решава да е музика и по такъв начин впоследствие възниква идеята за Гран при. Това е по същество европейска идея, да се противопостави нещо на американизацията в поп-бизнеса.”

През 50-те и 60-те години в Гран при преобладават съответно не суинга и рок-енд-рола, а баладите. Германия по това време отваря врати за гастарбайтери и Кони Фробьос пее за това в парчето си ”Двама италианци”. Певиците трябва да бъдат симпатични, добри и да се харесват на публиката – в никакъв случай не бива да носят панталони и дължината на роклите и полите им е решаващо важна дали ще имат успех.

”Ако полата е прекалено къса, публиката не харесва певицата и не й дава точки. Особено в католическите страни в Южна Европа.”

Старомодната представа за жената се променя с времето. Обръщението към певиците вече не е ”госпожице” и протестната вълна на поколението 68-ма се влива като тема в текстовете на песни, участващи за Голямата награда на Евровизията. В текстовете вече не се говори така често за любов и мъка, а все по-често за мир, замърсяване на околната среда и женска еманципация. Гран при се превръща в един вид продължение на политиката с други средства. През 60-те години Испания, например, получава малко точки – заради диктатурата на Франко. Гърция и Турция си дават взаимно по нула точки заради Кипърския конфликт, а Израел получава от Германия винаги голям брой точки, за да се даде символичен израз на помирението между евреи и германци. Юрген Майер-Бер, отговарящ за германското участие в Гран при обяснява:

”Конкурсът действително отразява политиката – по точките, които една страна присъжда на участниците от други страни, може да се съди за отношенията между тези страни. В този смисъл предаването носи в себе си много политика, може дори да се каже, че политическите въпроси косвено, чрез музикалния конкурс придобиват много по-голямо въздействие, отколкото ако човек просто чете вестника.”

Политика за всеки, поднесена в бляскава опаковка. И до днес Гран при е политически и социален сеизмограф на Европа. Ако Германия иска да демонстрира толерантността си към съжителството на много култури, нейният участник в Гран при непременно ще е някоя турско-германска група. Самочувствието на балтийските страни се отразява на свой ред в серията им успеха в Гран при през последните години. В обединена Европа въпросът отдавна вече не се свежда до националните очертания. Затова и от 1999 г. насам английският език на Гран при е, може да се каже, обкщоприет. От вече близо 48 години Гран при е опит за европейско и социално сближаване чрез музиката. Дали опитът е сполучлив, това става ясно всяка година в съответния съботен ден през май.