Грехопадението на медиите

Преди 25 години, на 16 август 1988 година двама маскирани нападат банка в град Гладбек. Дитер Деговски и Ханс-Юрген Рьоснер вземат двама заложници и избягват от местопрестъплението. Случаят влиза в телевизионната история на Германия като "заложническата драма от Гладбек". Това е първото престъпление, предавано "на живо" по телевизията. Вместо да наблюдават и информират, журналистите се включват активно в екшъна, пречат на силите за сигурност, правят сензационни снимки и интервюта с похитителите. Дори американското списание "Нюзуик" информира за "шоуто на Ханс и Дитер", което се показва в германските медии.

Битка за най-автентичния "ефект"

При бягството си през цяла Германия двамата престъпници овладяват автобус на градския транспорт и взимат за заложници 32 пътници. Журналисти непрекъснато се тълпят край автобуса и без ни най-малко притеснение снимат заложниците. Радиожурналисти правят интервюта с похитителите. Единият от двамата заявява, че искал да говори само чрез медиите. Цялата германска нация следи на живо по телевизията и радиото екшъна.

Журналисти интервюират един от заложниците, докато похитителят е опрял пистолет на гърлото му. Репортер от булеварден вестник дори се вмъква в отвлечения автомобил и упътва гангстерите из центъра на Кьолн. Той си навлича остра критика, дори обвинение в съучастие. По-късно същият репортер става главен редактор на най-големия германски булеварден вестник "Билд".

Критична равносметка

Заложническата драма завършва със смъртта на двама от похитените. Много други са травмирани. Дали медиите също не носят вина за катастрофалния изход? Много журналисти задоволяват жаждата на гангстерите за обществено внимание и по този начин допълнително поощряват престъпниците да демонстрират своята бруталност, смята медийният психолог Йо Грьобел.

"Гладбек беше най-черният ден за германската журналистика от края на войната насам", казва и председателят на Германския журналистически съюз Михаел Конкен. Впоследствие германският Съвет за печатни медии излиза с множество порицания и въвежда по-строги критерии за самоконтрол на журналистите и издателите. Медиите подемат широк етичен дебат. Много вестници публикуват самокритични материали. Подобно нещо не бива да се повтаря, пишат повечето германски ежедневници. В етичния си кодекс Съветът за печатни медии внася забрана на интервютата с похитители по време на похищение.

Предизвикателствата днес

Промени ли се обаче нещо в медиите? В дигиталния свят етичните правила трудно могат да се контролират. Социалните мрежи, видеата в Youtube и снимките на т.нар. "граждански репортери" размиват границите между очевидците и професионалната журналистика. "За отговорните журналисти става все по-трудно да вземат правилните решения", казва експертът по медийна етика Александер Филипович от университета в Мюнстер. Интернет дава възможност и на извършителите да се изявяват. "Активната публична себеизява вече е част от много престъпления", казва той. И това е огромно предизвикателство за журналистите.

Както през май в Лондон. Посред бял ден на улицата беше зверски убит британски войник. Единият от извършителите говори пред видеокамерата на смартфона си и обяснява защо току-що е убил човек. Той дори не се опитва да избяга. Минувачите го снимат, а телевизионните канали и интернет сайтовете разпространяват бързо посланието на убиеца. Имат ли журналистите друг избор, освен да покажат видеото и убиеца? Александър Филипович е категоричен: "Журналистът не може да влиза в ролята на очевидец. Най-важната му задача в такъв момент е да класифицира и оцени ставащото. Правилата са същите - добро разследване, усърдие, съблюдаване на повелята за защита на основните права на жертви и извършители и не на последно място - обективна информация", казва експертът.

Любовни писма в затвора

В случая с похитителя Дитер Деговски някои медии явно не спазват тези правила. Излежавайки присъдата си, той четири пъти получава разрешения за излизане с придружител извън затвора. И журналистите отново се тълпят. Медиите не проявяват въздържаност и спрямо другия похитител Ханс-Юрген Рьоснер. Наскоро новинарският портал "Bild.de" публикува части от любовните му писма до неговата годеница, писани от затвора. По повод годишнината от престъплението много телевизионни канали са поискали интервюта със затворника. Рьоснер обаче няма да има възможност още веднъж да се изяви пред камерите. Министерството на правосъдието е отхвърлило всички запитвания. "И до днес Рьоснер твърди, че не е убил никого", пояснява говорителят на министерството Петер Мархлевски. От съображения за закрила на жертвите интервютата не са желателни. Освен това Рьоснер и до ден-днешен отказва да се подложи на терапия. Тези обстоятелства явно изобщо не смущават някои от жадните за сензации медии.

Автор: М. Марек, К. Цанев/ Редактор: Б. Рачева