Грижите на комисаря Рен

За комисаря Оли Рен започва трудно време – отбелязва авторът и споменава част от най- парещите проблеми, стоящи пред него : институционалната реформа в ЕС и разширяването на общността. Най- спешният проблем е Турция. По отношение на страната комисарят Рен подчертава, че е важно, тя да отбележи напредък в реформите още преди Европейската среща на върха в края на годината. Преговорите обаче на практика тъпчат на място, главно поради споровете около Кипър. В Брюксел даже сключват облози, кога целият преговорен процес окончателно ще се провали. Самият Рен отказва да говори по темата, защото тя е прекалено чувствителна. Спасителният пакет с мерки се очаква от Хелзинки – констатира по-нататък Зюддойче Цайтунг. Сред дипломатите в Брюксел обаче отдавна се знае, какво съдържа въпросният пакет, с чиято помощ финландското председателство намира решение, което да опази лицето на всички страни. ЕС беше поставил на Турция срок до края на 2006, да отвори своите пристанища и летища за кораби и самолети на Кипър. Анкара обаче държи на националната си чест и на приетите от правителството мерки по отношение на турския Северен Кипър. Република Кипър – на свой ред – е в състояние със своето “не” да блокира всички по-нататъшни преговори с Турция. Пакетът на финландците има изгледи за успех – твърдят в Берлин. В него е предивидено турците да отворят някое и друго пристанище, а европейците да отпуснат пари за окупираната от турците северна част на Кипър, без Анкара да ратифицира споразумението, което е длъжна да ратифицира, за което обаче твърди, че било невъзможно поради предстоящите избори за турски парламент. Какво обаче ако тази операция се провали? За този случай ЕС разполага с “план Бе”. В него е предвидено, преговорите с Турция все пак да продължат, но от тях да бъдат изключени главите, отнасящи се до икономиката. И все пак – това не е истински изход от ситуацията, защото Кипър по всяко време би могъл да блокира всички преговори с Турция, и второ, политическите настроения на турците спрямо ЕС в момента клонят към нула.

Откак станаха някои шумни процеси срещу писатели и журналисти, привържениците на присъединяването на Турция към ЕС стават все по-малко. Затова Рен апелира към правителството и опозицията в Анкара или да отмени параграф 301 или да го коригира. Когато Комисията препоръча започването на преговори с Турция през миналата година, тя преди това получи от Анкара уверението, че противоречащият на европейските правни стандарти Параграф 301 никога няма да бъде прилаган. От тогава насам Рен е преброил общо 70 случая, нарушаващи това обещание. Еврокомисарят повече не желае да се осланя на турското твърдение, че в течение на годините постепенно се утвърждавало правораздавене, отговарящо на принципите за свободна изява на мнения.

По отношение на реформата на европейските институции Еврокомисарят вече направи ясно изявление: тя трябва да влезе в сила най-късно при следващото присъединяване на нова страна към общността. Това пък предизвика огромно безпокойство в Хървтия. Хърватите се опасяват, че в края на преговорния процес ще ги оставят да чакат деня, когато страните-членки на ЕС се споразумеят по новия конституционен договор.А това може да се проточи. Отвъд Балканите Рен не вижда нови кандидати за прием в общността. Той, разбира се, не се изразява така и отхвърля поставянето на окончателна граница на ЕС. В същото време обаче добавя, че ЕС работи над проект за своята бъдеща политика, която след приема на България и Румъния, и встрани от преговорите с Турция Хърватия, ще фокусира над останалите Балкански страни. Казано другояче : Никакви шансове за Украйна и Молдова.