Грузински семейства, прогонени от Русия

Прекъснати бяха даже въздушните връзки към Грузия, които не са възстановени и до днес.Отношенията между Грузия и Русия са трайно увредени и въпреки това много грузинци чувстват привързаност към Русия, дори и тези, които са били екстрадирани оттам. Скаки Квараташкелия с усилие се изправя от стола си и взима една снимка от бюфета.На нея се вижда една жена на фона на Московски сгради. Това е жена му. От десет месеца тя е мъртва. Починала от инфаркт в следствения арест в Москва. Мъжът и казва:

“Всичко стана много неочаквано. Руснаците задържаха жена ми – на пазара , както си работела. При това документите и са били в ред. Въпреки това решили да я екстрадират. Жена ми повдигна жалба срещу решението и след два масеца съдът и даде право. Само че, тя почина в последния следствен арест, преди да го дочака. Нашето семейство е разсипано.”

Само до преди една година Скаки Квараташкелия е живеел със семейството си в Москва. През 1994 година те идват от грузинския кризисен регион Абхазия в руската столица и постепенно си изграждат там препитание :

“Москва, Русия бяха за нас втора родина. Истинска. Никога не съм предполагал, че подобно нещо може да се случи на семейството ми. Винаги много съм обичал великия руски народ. В Абхазия също винаги сме контактували с руснаци. Аз не съм политик, но мога да ви кажа, кой е виновен: руските милиоционери и съдиите. Редно е те да се срамуват, за онова, което ни причинаха.”

След екстрадирането му от Москва, вдовецът живее с големите синове в един дом за бежанци в грузинската столица Тбилиси. Седмина души са наблъскани в една стая, с обща тоалетна в коридора. Куфарите са нахвърляни едно върху друго в ъгъла. Няколко хиляди грузински семейства бяха екстрадирани от Москва през миналата есен. Съвсем точни данни за броя им не съществуват. Официално Москва постоянно повтаряше, че екстрадира само нелегално пребиваващи грузинци. Чиста излислица – казва Нана Назарова от грузинското “Дружество за хармонично развитие”. Тя изследвала съдбата на прокудени от Москва грузински семейства и е разговаряла с мнозина от тях. Тя казва:

“Това беше политическа акция. Хората бяха прогонени, без значение, дали пребивават в Москва легално или не. На някои просто им бяха скъсани паспортите. Всичко това беше наредено отгоре. Съдиите въобще не си даваха труда да изискват паспортите на грузинците за проверка. Те чисто и прост вписваха по всички подобни дела резолюцията : “Да се екстрадира”. Това беше абсолютен произвол.”

Назарова от години изследва миграцията и признава, че и грузинската държава не се отнася по-добре към прогонените. Президентът Саакашвили така и не направи нищо за да осигури подслон и препитание на пропъдените от Москва грузинци. Включително и поради това, много от тях се опитват отново да проникнат в Русия, независимо, че там са се сблъскали с големи неправди. Вдовецът Квараташкелия също се чувства изоставен от грузинското ръководство. “Ако Русия ме покани отново - веднага тръгвам – казва той. Оставям всичко и тръгвам Това тук живот ли е?”