Грузия - Абашидзе

65-годишният Абашидзе гледа на протестите на демократичната опозиция в Тбилиси като на опит за преврат, финансиран от американците, който Москва и съседните кавказки държави трябвало на всяка цена да осуетят. Ако онези "болни хора", както той нарича опозиционерите, дойдели на власт, това щяло да тласне Грузия в бездната на гражданската война.

Икономическото положение в Аджария е малко по-добро, отколкото в останалата част от Грузия, където държавната власт на практика не функционира. Цената на стабилността ала Абашидзе е един полицейски режим, при който няма нито опозиция, нито капчица демокрация или свобода на медиите. "Бабу", както наричат Абашидзе, арестува политическите си противници, а изборите печели редовно с 99 процента от гласовете. Той управлява своето мини-царство на Черно море със семейството си: синът му Григорий е кмет на столицата Батуми, останалите ръководни длъжности са поверени на роднини и близки приятели.

Абашидзе се позовава на историческата традиция, тъй като той е пряк наследник на семейството, което от 1463, под турско и руско господство, управлява Аджария. Дядо му е бил между 1918 и -21 година пръв председател на парламента и е разстрелян по-късно от Сталин. Внукът е през 60-те години учител по руски и английски, комсомолски функционер, професионален пропагандист, а по-късно оглавява едно министерство в Тбилиси. От 1991 той ръководи автономната република Аджария, чието население се състои преобладаващо от мюсюлмани.

Християнинът Абашидзе притежава някои черти на деспотичен господар. Флагът, химнът и гербът на Аджария са от него, на него е назована една звезда, а вождът твърди, че е преживял 17 опита за покушение, които, без изключение, били разпоредени от Тбилиси. "Бабу" откри детска опера в Батуми, а по време на заседания на кабинета, малкият му внук има право да седи на коленете му. Той е отворен за някои западни традици, например, по Коледа в Батуми се поставят големи коледни елхи.

Богатството си той черпи главно от митницата в Сарпи, на границата с Турция, и от черноморските пристанища Батуми и Поти. Негов политически покровител е Русия, на която не се харесва прозападната ориентация на Грузия. След две години изтича мандатът на президента Едуард Шеварднадзе. Ако успее да заеме неговото място Абашидзе, като диктатор със семейна династия, ще пасва добре към постсъветските режими в Кавказ и Средна Азия. Само че няма да му е лесно с демократичната опозиция в Тбилиси, а и с американците, както впрочем и с мнозинството грузинци, които не искат да видят "Бабу" като свой президент.