Гръцката криза и албанците

Албана Сако напуска родния си град Фиер преди 12 години - заминава от Албания за Гърция, за да намери работа. От един месец обаче се е върнала и живее пак при роднините си заедно с 11-годишния си син. Дошла е не за да прекара във Фиер ваканцията си, а за да потърси възможности за трайно оставане в родината. Тъй като в Гърция става все по-трудно - заради кризата безброй албански гастарбайтери са останали без работа. Но и в Албания не е по-добре - една самотна майка много трудно може да си намери работа. Положението е тежко и Албана мисли дали да не замине отново за Гърция - там поне работела по няколко часа три дни в седмицата като чистачка. "От това можех да се изхранвам, а в Албания не е възможно", обяснява тя.

Пред същата дилема са изправени много други албански мигранти в Гърция. Кризата ги е засегнала тежко. Строителството, в което са били заети преобладаващата част от тях, е в застой, а и помощ за домакинството се търси по-рядко. "Много ог жените работеха като чистачки на черно и дори не са били осигурени", разказва председателят на Федерацията на албанските дружества в Гърция Етмонд Гури. "Хората са много затруднени, тъй като са взели кредити за жилищата и автомобилите си. Сега са останали без работа, но трябва да продължат изплащането на кредитите." Те са отчаяни, което се вижда и по нарасналия брой самоубийства.

Климатът не е благоприятен

В Гърция живеят около 600 000 трудови мигранти от Албания, повечето са дошли в началото на 90-те години. Междувременно мнозина са постигнали известно благосъстояние, а с траншовете си са оказали значителна подкрепа на семействата си в Албания. Икономическата криза обаче ги е засегнала силно - те са първите, изгубили работата си. Сега виждат последното си спасение в Албания - надяват се да намерят работа или пък да използват спестяванията си, за да започнат нещо ново. Но Албания почти няма възможност да ги приеме.

"Интеграцията ще е сложна, тъй като тук безработицата така или иначе е висока", казва Одизе Коте, заместник-кмет на албанския граничен град Гирокастер. "Трудовият пазар е малък и запълнен, място за започване на нов бизнес няма." Точно обратното: "Десетки гръцко-албански съвместни предприятия са фалирали или са на път да фалират. Търговският обмен в региона между Гърция и Албания се е свил с 55 процента." Покрай закриването на фирмите все повече хора остават без работа, а притокът на нови кандидати за работа оказва допълнителен натиск и поражда обществено недоволство. "Те няма как да намерят благоприятен климат за развитие на новите си проекти", посочва Коте.

Те не са добре дошли

Повечето мигранти се завръщат 20 години по-късно в една чужда страна, макар да им е родна. "Те вече нямат контакти, които биха им позволили да си намерят работа", казва Етмонд Гури. Тъй като в Албания пазарът на труда продължава да функционира основно на базата на познанства и връзки - или чрез подкупи: "Упреците към администрацията, че трябва да платиш между 3 и 5 хиляди евро, за да получиш работа, не са особено окуражаващи."

Официално безработицата в Албания е 14 процента, но се предполага, че всъщност е двойно повече. Широко разпространена е сенчестата икономика, в която се експлоатира евтината работна ръка, без да се плащат данъци и осигуровки. Албана Сако е шокирана от ниските заплати на братята си и от тежките трудови условия, с които им се налага да се примиряват. "Те работят в строителството и получават 250 евро месечно. Но шефът им им дава най-напред 50 евро, а останалото едва тогава, когато има пари."

Корупцията, лошата икономическа ситуация и липсата на перспективи за сина ѝ съкрушават Албана. "Въпреки усилията на новото албанско правителство да пребори корупцията, за завърналите се от чужбина не е направено нищо", посочва Гури. Интеграционна политика за прибралите се мигранти няма. А държавата би трябвало да реагира. "Как да бъдат приютени тези хора? Към кого биха могли да се обърнат? Има хора, които все още притежават жилища в Албания, но други са продали своите." Гръцката криза завари Албания неподготвена, признава и заместник-кметът Коте. "Нямаме план за тази ситуация."

Нататък, към Европа

От началото на гръцката криза обратно в Албания са се върнали 180 000 мигранти, много от които след това отново са пресекли границата на юг - все пак в Гърция шансовете за живот са по-добри, отколкото в Албания. Или пък продължават към центъра на Европа, към развитите държави от Европейския съюз като Германия, Холандия и скандинавските страни.

Това е и една от причините, че притокът на завръщащи се към Албания да не е масов, посочва Коте. "Вълната от завръщащи се не е голяма. Но ако Гърция излезе от Европейския съюз, потокът със сигурност ще стане много по-голям." И Албана Сако като начало ще се върне в Гърция - така е решила, макар да не е наясно колко дълго ще остане. Трудно е - и наемът за жилището, и училището на сина ѝ са поскъпнали значително.