Гюнтер Ферхойген призова европейската оръжейна индустрия към повече прозрачност

Може ли да се обяви публично конкурс за изграждането на европейски ракетен чадър, така както се прави при възлагането на поръчки в строителството?

Разбира се, че може и това понякога става, но не винаги. Проблемът при оръжейните поръчки вътре в ЕС е в това, че става ли дума за националната им сигурност, отделните страни имат правото да загърбят правилата на вътрешноевропейския пазар, да не ги прилагат. Така на практика в областта на оръжейната индустрия няма общоевропейски конкурси за поръчки, нито пък вътрешен европейски пазар. Никой не знае, например, че когато един производител, да кажем в Германия, изнася за Великобритания или Франция, има нужда от лиценз за износ, което е доста трудно и скъпо начинание. Интересното е, че миналата година в Германия са били поискани 6 хиляди такива лицензии за износ в рамките на ЕС, не извън него, и нито едно от исканията не е било отхвърлено.

Преди две години министрите на отбраната от ЕС обявиха публично, че конкурсите за поръчки в оръжейната индустрия ще се обявяват не само на национално, но и на европейско ниво. Имаше ли ефект от това?

Не особено много. Това, което досега беше постигнато е , значително по-голяма прозрачност, т.е. става ясно, какви са поръчките, които ще се възлагат. Истинското разрешение на проблема е в по-голямото сътрудничество. Европейската оръжейна индустрия страда най-силно точно от това, че няма условия за развитието на конкурентноспособност. Когато в ЕС има две дузини различни варианта на бронирани тежкотоварни автомобила, за ефективност едва ли може да се говори.

През последните месеци в различни други области на икономиката държавният протекционизъм в ЕС процъфтява. Да вземем за пример Еърбъс или Ендеса. За европейско мислене и дума не може да става. Мислите ли, че точно в оръжейната индустрия това може да се промени?

Досегашните реакции са окуражаващи, защото никой не може да противоречи на аргумента, че гражданите на Европа имат право да знаят за какво точно получават срещу онази част от данъците им, която се дава за оръжейната индустрия. И тук трябва да кажем, че в Европа се дават прекалено много пари, без да има съответното покритие насреща. Ефективността от разходите ни в тази сфера е доста по-малка от тази на американците, например. И тъй като никой не изхожда от това че бюджетите за отбрана в ЕС ще се увеличават, разрешението на проблема би било в стимулирането на конкуренцията и в по-голяма прозрачност.

Може ли да се създаде общо евроепйски оръжеен пазар, при положение че няма обща отбранителна политика на ЕС?

Мисля, че да! Първо, повечето страни от ЕС членуват и в НАТО, т.е.имат обща политика на сигурност. Освен това все по-ясно се формира общоевроепйска външна политика и политика за сигурност. Интересите са едни и същи, както впрочем и проблемите, и опасностите, които ни грозят.

И все пак, не мислите ли, че трябва да говорим по по-друг начин за оръжейната промишленост, не както за всяка една друга обикновена продукция. Няма ли все пак и някакъв морален елемент в тази дискусия? Нали все пак има разлика в това, какво произвеждаме: плугове или оръжие?

Разбира се, че има разлика. Затова и трябва много стриктно да се контролира, дали се спазват строгите правила за износ на оръжие извън ЕС, каквито впрочем има в повечето европейски страни.