Дали Босна е на прага на разпада?
7 ноември 2008
Босна и Херцеговина има сериозен проблем със собствената си идентичност. В съответствие с Дейтънското споразумение страната бе разделена на две части - Република Српска и Босненско-хърватската федерация. Етническите разделения спъват така необходимите политически и административни реформи и отслабват централното правителство. Ето какво казва Ханс Юрген Мьолер, който работи от десет години по проблемите на развитието в страната.
Мнозинството потиска малцинството
"След приключването на войната хората се втурнаха да възстановят живота си, да си осигурят храна. Сега, когато положението явно се стабилизира, хората имат повече време да се замислят за идентичността си. Изводът е ясен. По стара балканска традиция, мнозинството потиска малцинството. Така е било тук винаги, и така си остава."
В Република Српска почти 90 процента от населението са сърби; казват, че мнозинството иска независимост от БиХ. Босненско-сръбският министър-председател Милорад Додик не обича чужденци да се месят в политиката на неговата страна и обвинява международната общност, че се опитва да дестабилизира Република Српска. Той твърди, че концепцията и структурата на БиХ са чист абсурд:
"Само БиХ бе принудена да функционира с една структура, която не оцеля в бившата Югославия. Преди войната хората казваха, че БиХ е една малка Югославия. Но ако голямата Югославия не можа да просъществува, как може да се очаква същото от малката?"
Претенции за автономия
Въпреки това Додик е съгласен, че е трудно да се намери удовлетворително за всички решение за бъдещето на Босна. Сърбите искат колкото се може повече автономия; хърватите също искат автономия, докато босненските мюсюлмани желаят централизирана и обединена Босна. Сюлейман Тихич е един от най-влиятелните босненски политици. Той уверява, че сръбският национализъм само раздухва пламъка на босненския и хърватския национализъм, и смята, че Република Српска трябва да остане част от БиХ:
"Със своите искания за отцепване Додик разиграва собствения си народ. Той се опитва да създаде впечатлението, че някаква трета сила, била тя държава, ЕС или някой друг, се опитвала да елиминира сръбската република, и по този начин насажда страх сред сърбите."