Дали Германия е разядена от корупция?

�пцията? Чуйте мнението на Карл Цавадцки.

Сименс не е изолиран случай. Корупция и афери има и в други големи германски фирми. Служители и на други концерни са раздавали и взимали подкупи. Ръководството на Фолксваген например също дълги години е подкупвало синдикалистите. Сред фирмите, засегнати от корупция в Германия, личат имената на лидерите в тукашната икономика: освен Сименс и Фолксваген виждаме още Ауди, БМВ и други. Означава ли това, че германската икономика е разядена от корупция? Не. Въпреки всичко напоследък корупционинте афери се роят. В случая със Сименс се налага убеждението, че там корупцията е нещо всекидневно. Нещо повече: че за да се добере до големи поръчки концернът е превърнал даването на подкупи в система. А това подозрение вече е страшно сериозно.

Дълъг е списъкът от скандали, разкрити напоследък. От опит можем да кажем, че това навярно е само върхът на айсберга, уви. Тоест, в много от случаите корупцията изобщо не се разкрива, защото във фирмите липсват контролни механизми, защото извършителите са хитри и не се оставят да ги хванат или пък защото случаите се потулват, за да не се навреди на имиджа на фирмата, който според мениджърите е по-важен от финансовите загуби. Нека не забравяме и още нещо: по закон съвсем доскоро германските фирми имаха право да дават подкупи в чужбина, корупцията беше забранена само вътре в страната. Те дори имаха право да калкулират дадените подкупи като производствени разходи и да получават данъчни облекчения. Та нали в много страни, особено в развиващите се и в страните в преход, местните партньори обикновено очакват подкуп. А който не дава – и то по цялата верига, та чак до правителството – той остава с празни ръце при разпределянето на поръчките. В същото време корупцията, превърнала се в нормалност, е убийствен вирус за икономиката, държавата и обществото.

Корупцията в Германия открай време е във фокуса на вниманието на прокуратурата. Но това не стига. Трябва и самите фирми да изградят защитни механизми срещу корупционните практики. Ако Сименс имаше такива механизми, всичко това нямаше да се случи. А сега и парите ги няма, и имиджът е увреден. Но нека не се лъжем: колкото и строг контрол да се упражнява, корупцията не може да се изкорени докрай – независимо дали става дума за икономика, политика или всекидневие. Трябва веднага да се каже обаче, че въпреки това германската икономика не е разядена от корупция. Тъй че нека не слагаме в един кюп виновни и невинни. Защото самият факт, че случаите на корупция се разкриват и влизат в съда, показва, че Германия е правова държава.