Да благодарим на Гаук!

Йоахим Гаук беше президент парекселанс. След двамата си несполучливи предшественици Хорст Кьолер и Кристиан Вулф той отново придаде авторитет на президентския пост. Авторитет, който се базира на силата на словото. Неговите речи винаги бяха вдъхновени и вдъхновяващи. Той се опита да обясни на германците каква роля трябва да играят в света, какво другите очакват от тях и как гледат на тях.

Пасторът

Много често неговите речи звучаха като думи от един въображаем амвон. И тъй като Гаук е изключително емоционален и невероятно сантиментален човек, той понякога се увличаше и даваше воля на своите чувства. Това не се харесваше всекиму, но придаваше човешка окраска на президентския пост. Йоахим Гаук е човек на словото, човек, който не крие чувствата си, човек, който поучава гражданите. Но и човек, който казва нелицеприятни неща и отстоява позициите си. Така например той демонстративно не посети зимните Олимпийски игри в Сочи и за всички беше ясно, че по този начин протестира срещу експанзионистичната политика на Путин. Също така той обяви масовото избиване на арменците през Първата световна война за геноцид и предизвика дипломатически скандал с Турция. Наскоро демонстративно прие избягалия от Турция журналист Чан Дюндар и се застъпи за арестувания в Турция германски журналист Дениз Юджел.

Отиващият си президент Гаук беше човек на словото и на добре премислените жестове, един настъпателен демократ дори и на надпартийния президентски пост. Един човек с кураж, който се изправи лице в лице с расистката тълпа в Източна Германия и не направи компромиси дори когато това предизвикваше неудобство. В този смисъл Йоахим Гаук беше първият републиканец в държавата. Той защитаваше ценностите на републиката, истинската демокрация и неприкосновеността на човешкото достойнство. Непреклонното му демократично убеждение беше неподкупно. То е резултат от неговия живот в източногерманската диктатура.

Неприспособимият гражданин

Йоахим Гаук беше президент в точното време. Човек на точните думи и точните сигнали в точния момент. И същевременно - един човек, който не се приспособяваше към времето. Той беше президент, който не беше изтъркан от политическото ежедневие, от безкрайните процеси на съвременните демокрации, при които личностният профил нерядко се губи. Да, той беше един неприспособяем първи гражданин на Германия.

Това, че се отказва от втори мандат, беше свързано с възрастта му. Повечето германци желаеха да го виждат и занапред в замъка Белвю. Йоахим Гаук явно е усетил, че силите навярно няма да му стигнат за втори мандат. Трябва да му благодарим включително и затова. Защото той постави президентския пост над собствената си личност.