Да имаш работа – зле, да нямаш – още по-зле

35-годишният Горан се качва още по тъмно на служебния автобус. Живее във Велес, а работи на 60 километра, в Кавадарци, където се намира цехът на германската фирма „Дрексълмайер”. Тя произвежда електронни компоненти за „Мерцедес”, тоест – Горан участва в производството на един луксозен автомобил, за какъвто може само да мечтае. „Работя за 180 евро месечно. Ако прибавим работата в неделя и по празници, парите стават малко повече. Физически издържам, но психически съм на края на силите си. Непрекъснатият натиск да се изпълни дневната норма направо ме съсипва” – разказва Горан.

Не са много хората, които подобно на Горан си позволяват да говорят за условията на труд в чуждестранните фирми в Македония. Той затова и не иска да пишем истинското му име – много го е страх да не изгуби работата си. „Условията на труд са лоши. Не очакваме да е като в Германия, но поне малко по-добре може. Лято е, температурата понякога се вдига над 35 градуса, а във фабриката практически няма климатична инсталация – изключват я в 14 часа. Дано само не стане като миналата година. Беше същински ад, хората направо припадаха. Тези икономии са истинска катастрофа” – казва Горан.

Изнурителен труд - срещу мизерна заплата

Същата съдба имат и хиляди други хора в Македония. „Аз съм самотна майка и не мога да мръдна от тук. Просто нямам друг избор. Обаче психиката ми вече не издържа. Над главата ми през цялото време виси контрольор, който ме заплашва, че ще ми съкратят премиите за качество, ако не изпълнявам дневната норма. А тази норма никой не може да изпълни, повярвайте ми!” – разказва една жена, която работи за американската фирма „Джонсън Контролс”, произвеждаща авточасти в Щип.

През последните години безработицата в Македония поспадна, но все още е 25%. Половината от безработните са млади хора под 29 години. А средната заплата дори намалява и в момента възлиза на 350 евро месечно. Само дето около 70% от работещите в Македония не могат и да мечтаят за тази средна заплата. В градове като Щип и Кавадарци чуждестранните фирми плащат по около 250 евро на месец. При това – ако полагаш извънреден труд, включително и в събота.

Заплахата от безработицата

Македонската НПО „Цивил” съобщава, че до края на миналата година са починали най-малко петима работници на германската фирма „Дрексълмайер”. Последният случай: една 50-годишна жена починала в цеха по време на нощна смяна. Фирмата отхвърля критиката с твърдението, че навсякъде прилага едни и същи стандарти на труд, вписани в нейната фирмена „Глобална социална политика”. В отговор на запитване на „Дойче веле” дойде следният отговор: „”Дрексълмайер Македония” прилага едни и същи международни стандарти, особено в областта на условията на труд”. От фирмата поясняват още, че в областта на охраната на труда и на здравето се прилагат както международните стандарти, така и местното законодателство.

Независимо от това заплахата от безработица виси като Дамоклев меч и мнозина са готови на всичко, само и само да получат работа. Онези, които успяват, печелят месечно толкова, колкото колегите в силните европейски икономики за един ден. „Стига колкото за храна и да си плащаме сметките. При това не винаги” – оплаква се един скопчанин.

Всичко за инвеститорите

Правителството вече от години рекламира Македония като рай за чуждестранните инвеститори и посочва тъкмо ниските заплати като голямо предимство. Експерти обаче предупреждават, че „успехът” при привличането на чуждестранни инвестиции има висока цена, която плащат работниците: „Докато имаме висока безработица, заплатите ще останат ниски. Това е главният проблем на македонската икономика. Освен всичко друго и синдикатите са прекалено пасивни” – обяснява професор Зоран Ивановски от Югоизточноевропейския университет в Тетово.

Синдикатите, повечето от които се намират под прекия контрол на правителството, твърдят, че вината не е само тяхна. „Рекламната стратегия на правителството е ясна: Елате в Македония, където можете да използвате евтина работна ръка. Тъкмо това правят повечето чуждестранни инвеститори, някои от които плащат дори по-ниски възнаграждения от местните фирми” – твърди Пеце Ристевски от Синдиката на промишлеността, енергетиката и минното дело.

Ристевски е убеден, че лошата правна рамка връзва ръцете на синдикатите, понеже законите пазят главно работодателите. Към това се прибавя и натискът, който упражняват чуждестранните фирми в страната. Когато извършват дейност в страни извън ЕС, те очевидно не практикуват западноевропейските стандарти, казва Ристевски.

С ръст на БВП от близо три процента македонската икономика е сред най-бързо растящите в региона. Според европейската статистика обаче македонците са сред най-бедните – техният стандарт възлиза на едва 30% от средния за страните от ЕС. Световната банка твърди, че Македония се нуждае от годишен ръст 4.5% в продължение най-малко на 30 години, за да достигне средното равнище в ЕС. И то при положение, че това равнище остане непроменено.

Горан всеки ден се бори с нормата и с мизерията си. Осем часа смяна, плюс няколко часа пътуване – за семейството почти не му остава време. „Трудно но е, но трябва някак да се оцелява. Друг избор просто нямам” – казва той.