Да подарим на Брюксел старите реактори в Козлодуй!

Партньорска проверка, референдум, отдаване на концесия, дори активиране на член 36-ти от Договора за присъединяване на България, т.е. преговори с всичките 26 страни-членки. Това накратко са идеите, които сега се въртят в нечии политически глави в София, където чакат да уврят и узреят.

На козлодуйския фронт - нищо ново!

Всичко, което сега се лансира като нови идеи за двата средни реактора в Козлодуй, вече сме го виждали и чували, а повечето изпълними неща вече са били и изпробвани - напълно безрезултатно! - Да припомним, че вече имахме партньорска проверка от ЕС, която се съгласи, че реакторите са безопасни. Това обаче не ги спаси и България тряваше да ги изключи в нощта срещу 1 януари 2007 година. Затова да попитаме - каква точно ще бъде целта на евентуална нова партньорска проверка от Брюксел?

Не е нова и идеята за отдаването на централата на концесия - такива обсъждания имаше и през 90-те години. Оттогава не е променен законът, който позволява издаването на лиценз за експлоатация на ядрено съоръжение само на юридическо лице, регистрирано в България. В случая с АЕЦ-Козлодуй това е самата централа. За какъв тогава чужд оператор става въпрос, когато по смисъла на сегашния закон той не може да получи лиценз?

Икономическите ползи - недоказани

Но освен юридическите има и чисто технически проблеми с бъдещата концесия. Да попитаме например, може ли една канадска компания, за която се чу, че била проявила интерес, да получи лиценз за експлоатация не на нейни - канадски, нито дори на западни, а на съветски реактори, каквито са тези в Козлодуй? И какъв е смисълът от цялото упражнение, след като не са ясни дори икономическите ползи за държавата от концесията?!

Да ни запомнят с добро!

Ако това се прави с цел повторното пускане на реакторите, Канада е грешният адрес. Шансовете за успех биха нараснали многократно, ако в схемата бъде включена пряко Европейската комисия. Затова да не губим време и да предложим реакторите направо на Брюксел - на концесия или като подарък. Както навремето София се освободи от непотребните си танкове, които подарихме на Скопие, така нека сега направим и един приятелски жест към новия ни приятел в Европа. Така с един замах ще си решим проблема със старите реактори и ще дадем на Брюксел поне един повод, по който да ни споменава с добро.

Сделката не изглежда никак лоша!