Да се завърнеш в Турция

Мнозина обаче подценяват големите различия в трудовите отношения между Турция и Германия. Хасан Айдън е във възторг: след изкарана от него практика в политически мозъчен тръст в Истанбул през лятото на 2013 година студентът по икономика от Кьолн е убеден, че би могъл да работи в Турция. В крайна сметка нещата се развиват по друг начин, защото той не може де свикне с подхода на шефовете. "Когато работех в една фирма в Германия, шефът понякога се допитваше до мен. В Турция няма такова нещо - каквото каже шефът е закон. Чувствах се дискриминиран. Аз бях "този" от Германия", казва Айдън.

200 000 завърнали се

Хасан не е единичен случай. Почти 200 000 души с турски корени са напуснали Германия между 2007 и 2011 година. Това показват резултатите от изследване на турско-германската фондация за образование и научни изследвания със седалище в Истанбул. Но далеч не само заради работата много млади хора от турски произход се завръщат в Турция. Бейза Кюлнюк е родена и израснала в Германия. "Беше си чисто любопитство. Веднъж си зададох въпроса, какво би станало ако живея в родината на моите родители", разказва 23-годишната студентка по педагогика.

Мнозина учени се занимават с въпроса защо Турция е толкова привлекателна за младите? Социологът Камуран Сезер от института Futureorg в Крефелд изследва житейските нагласи и навиците на образованите турци в Германия. Той стига до заключението, че една от причините за завръщането на много млади хора в Турция е неправилната интеграционна политика. "Ние установяваме, че тези млади умни глави не могат да се идентифицират в Германия. В резултат на това те се чувстват дискриминирани", казва социологът. Към това се прибавя и развитието в Турция. "Турската икономика бележи бум и има нужда от висококвалифицирани хора. А получилите образованието си в Германия млади хора от турски произход са търсени в Турция", казва Сезер в разговор с Дойче веле.

Моля, без критика!

Много от младите хора обаче подценяват културните различия между двете страни, продължава социологът. "Много от т.нар. "Almancilar", както в Турция наричат израсналите в Германия турци, първоначално са разочаровани, тъй като не могат да възприемат различната култура на комуникация в турските и германските предприятия. В Турция можеш да критикуваш шефа, или пък да посочваш грешките му, но крайно внимателно", казва Сезер. По високите етажи на германските фирми картината е доста по-различна.

Бейза Кюлнюк също бързо разбира, че в Турция ще ѝ бъде трудно с нейното германско образование. "По време на кратката ми практика в една детска градина в Истанбул забелязах големите различия спрямо германската система", казва тя.

Германия като ориентир

Много от пристигналите в Турция германски възпитаници се чувстват като чуждо тяло. Новопристигнаилте германо-турци образуват цяла общност, която се различава от местното турско общество. Затова те общуват чрез социалните мрежи или се включват в групи по интереси. Подобни групи вече има в почти всички турски градове. Те стават един вид платформа на новопристигналите и са тяхната връзка с Германия. Бейза Кюлюнк също смята, че обвързаността с Германия е много важна. "Ние сме германо-турци и аз никога няма да прекъсна мостовете към Германия. С най-голямо удоволствие бих работила по съвместни германско-турски проекти", казва тя.

След практиката и Хасан Айдън преоткрива "германското" в себе си. "Както и преди смятам, че бих могъл да работя в Турция. Но в германска фирма," казва младият човек.