Да се завърнеш отново на сцената: между мечтата и действителността

Завръщанията на известните личности са нерядко рискована работа. Но какво друго му остава на един национален герой като 40-годишния пенсионер Михаел Шумахер, когато най-неочаквано му се отваря възможност все пак, въпреки всичко, да се опита отново. Какво има да губи? Та нали се завръща на пистата не защото сам се натиска, а за да помогне на своя екип. Марката Ферари трябва да бъде спасена. По-добра изходна позиция за едно меко завръщане под светлината на прожекторите едва ли би могло да има. Шумахер разбира се приема без възражение това, че го смятат за незаменим. Често обаче подобни завръщания не са нищо друго освен напразни стратегии на краткосрочен кризисен мениджмънт.

Когато преди две години Франц Мюнтеферинг се оттегли от политиката, за да се грижи за болната си, междувременно починала жена, това му донесе толкова съчувствие и похвали, колкото никога през целия му политически живот. Завръщането му като шеф на ГСДП през есента на 2008 не беше належащо, но изглеждаше убедително. Само че какво е донесъл той оттогава на своята партия? Нищо.

Всяко подобно завръщане е медиен спектакъл

но не и нов продукт. Очаква се възраждането на вчерашните триумфи заради днешните нужди. Това е акт на върховен консерватизъм. Всичко трябва да бъде точно така, както е било навремето, когато възхваленият възвръщенец е бил в зенита си. Това са трудни условия особено за представителите на шоубизнеса.

От друга страна: защо във времената на постоянна промяна и необясними трусове да не се вкопчим в изпитаното старо? Това е като лек срещу всякакъв страх от бъдещето. Завръщащите се звезди и техните застаряващи фенове са сплотени от нежеланието им да сторят място на новото. Феновете искат да бъдат върнати обратно в миналото и към топлите си спомени. Появата отново на сцената на всевъзможни попдинозаври захранва сантименталните батерии на хората от различни поколения.

Не по-различно е положението и в други области като спорта или политиката. Лоялният партиен боец Мюнтеферинг е лицето на добрата стара леля ГСДП, с романтичната й вяра в работническото движение, равенството и социалната справедливост. Шумахер пък олицетворява блажения свят на Формула 1 отпреди автомобилната криза, който не съществува повече. Тъкмо затова той трябва да застане отново на старта.

Рисковете

Специално успешните спортисти много скоро се оказват в задънена улица. Дали е толкова трудно след една световна кариера и милиони в банката да се отдадеш на нови цели, осмислящи живота ти? Или поне да имаш изпълнен личен живот?

Оказва се, че не е толкова просто, колкото изглежда отстрани. Съдбата на някогашния тенис-идол Борис Бекер е показателна в това отношение. Уимбълдън беше неговата дневна - нов дом той така и не намери след това. Като някакъв жалък, евтин шут обикаля телевизионните канали със скромната цел да пласира някак си името и новите си любовници.

Що се отнася до Шумахер, завръщането му във Формула 1 е шанс да не свърши като Бекер. Или поне не веднага. Шуми наистина има възможност да се справи със завръщането си, без да бъде залят с помия от хули - при условие все пак, че не свърши последен.