Да си спомним за Кнут

Кнут умря така, както беше живял - пред погледите на стотици свои почитатели. В събота следобед полярната мечка изведнъж се завъртя в странен дервишки танц и падна в басейна. Последваха писъци и плач. Хората край клетката му не можеха да повярват на очите си.

Трудно може да се каже какво беше Кнут - жертва на човешкото воайорство, продукт на ненаситното за атракции медийно общество, балсам за душата на изтормозения градски човек или радост за очите на хиляди деца... "Така ми се иска да го гушна!", казваха обикновено децата край клетката на Кнут. "Той е очарователен!", признаваха възрастните, предимно дами, и някои от тях добавяха: "Винаги, когато ми е зле, идвам в зоологическата градина при него. И веднага се чувствам по-добре."

Историята на бялото пухкаво топче

За превръщането на Кнут в медийна звезда допринесе не само външният му вид, но и личната му история, пълна с драматизъм. Тя съдържа всички елементи на детска приказка, грабната с удоволствие от булевардната преса и гарнирана с множество снимки на малко бяло пухкаво топче, което се търкаля на воля и издава смешни звуци на пърпорещ трактор, докато смуче от шишето с мляко.

Кнут беше първото полярно мече, родено и оцеляло в зоологическата градина на Берлин след повече от 30 години. Отритнат от майка си, той беше отгледан от работещия в зоопарка Томас Дьорфлайн. Връзката им беше символ на изгубената симбиоза между човек и природа, самият Кнут напомняше за човешките грехове, довели до климатичните промени и произтичащата от тях заплаха за полярните мечки.

Така спасяването на Кнут благодарение на човешките грижи беше и един вид индулгенция за стореното от хората зло спрямо побратимите му на свобода. Не случайно Кнут стана световна медийна звезда - край клетката му се трупаха хора от цял свят. Берлинският зоопарк печелеше милиони от развихрилата се "Кнутомания".

Смъртта на Томас Дьорфлайн преди две години вля допълнително драматизъм в историята на Кнут. Статутът му на кръгъл сирак сгряваше още повече сърцата на посетителите, които го обичаха независимо от факта, че четиригодишният Кнут отдавна вече не беше малко, пухкаво топче, а голяма полярна мечка, тежаща цели 270 килограма и издаваща страховит рев.

Флиртът с италианската му приятелка Джана, който за съжаление беше кратък, осамотяването му, а после и не дотам приятното му съжителство с три възрастни дами-мечки, сред които и майка му, пораждаше спорадично кратки истории в берлинската преса. "Той не се чувстваше добре в тази голяма клетка. Лежеше все тъжен", казва една от посетителките след смъртта на Кнут. "Мисля, че беше стресиран", добавя друга.

За да не избледнее споменът за него...

Институт към берлинския Свободен университет се зае с аутопсията на Кнут, за да намери истинската причина за смъртта му. Патолозите са открили значителни болестни изменения в мозъка, които може да са причината за внезапната смърт на Кнут. Предстоят още изследвания, които ще отнемат няколко дни.

Междувременно природозащитниците отправиха тежки упреци към директора на зоологическата градина в Берлин, защото принудил Кнут да съжителства с още три други мечки, макар клетката да е огромна и с басейн.

"Полярните мечки са единаци", припомниха природозащитниците и поискаха за пореден път да се забрани отглеждането им в зоологически градини. Появиха се и предположения за това, че смъртта на Кнут е свързана с инцеста в зооопарковете. Бащата на Кнут, например, е роден след като майка му заченала от собствения си син. Директорът на берлинския зоопарк нарече всички тези упреци "пълна глупост".

Едно е сигурно от сега - преждевременната смърт на Кнут гарантира превръщането му в легенда. От зоопарка обещават да му издигнат паметник, а от Берлинския природонаучен музей са готови да го препарират, за да не избледнее споменът за него. Е, разбира се с надеждата, че така ще привлекат повече посетители.