Два аспекта на положението в Близкият Изток привличат днес ...

вниманието на коментаторите. Демонстративният отказ на 13 войници от елитните части на израелската армия да служат в палестинските територии се тълкува от всички като положителен знак. Ето първо гледната точка на "Нойес Дойчланд":

Пробив в близкоизточния конфликт не се забелязва, но зачестяват позитивните признаци - макар и не на най-високо политическо равнище. Групата от 13 елитни войници се намира в добра компания: израелското движение за мир отново е в подем, а през септември 27 израелски пилоти обявиха, че отказват да изпълняват бойни задачи в окупираните територии. Тази реакция на военните засяга много дълбоко израелското общество. Те се виждат изложени не само на острата критика на политиците, но и вероятно на много ограничена подкрепа от обществото. Та нали Израел трябва да се брани от палестинците! В Палестина - отвъд Хамас и Джихад ислами - е широко разпространено мнението, че краят на окупацията би бил най-добрата защита. Подобна стъпка изисква политическа смелост, каквато проявяват тези 13 войници.

Кьолнският "Експрес" отбелязва:

Преди три месеца група пилоти от израелските ВВС отказаха да изпълняват бойни полети срещу палестинците. Сега 13 елитни войници отказват да служат в окупираните територии, защото заселническата политика представлявала нарушение на човешките права. При всичкото разбиране за специалните изисквания за сигурност на Израел, неподчинението на групата войници ни напомня, че Израел постоянно пренебрегва решенията на ООН и - преди всичко по отношение на заселническата политика - нарушава международното право. Решението на войниците заслужава уважение. Защото няма съмнение, че тяхната гражданска доблест и застъпничество за човешките права ще им струва работата и кариерата.

И мнението по същата тема на "Берлинер куриер":

Надеждата за мир в Близкия Изток е била вече хиляди пъти погребвана и после отново съживявана. Надеждата умира последна. Песимистите не дават повече никакъв шанс на израелците и палестинците да заживеят един ден като мирни съседи. Все има обаче хора, които плуват срещу течението на разочарованието и не желаят да потънат в кръвопролитието. Този път това са 13 елитни войници, които отказват да последват войнолюбците от своето правителство. Добро предзнаменование по Коледа - ястреби, които се превръщат в гълъби.

"Берлинер цайтунг" пише:

Твърдението, че завоят, извършен от Кадафи, бил следствие от иракската война е пълна глупост. Основата на този успех бе положена през 1999, дълго преди Буш-млади да влезе в Белия дом. Тогава либийският режим започна да признава отговорността си за извършени в миналото терористични акции. Лондон възнагради тази политика с възстановяване на дипломатическите отношения. Това може би наведе Кадафи на прозрението, че тероризмът и оръжията за масово унищожение не му носят нищо друго освен международна изолация и стопанска разруха. Подобно развитие доведе наскоро и ръководството на Иран до мисълта, че би било разумно да постави атомната си програма под международен контрол. Затова плочките на доминото в региона се накланят в посока към по-добро бъдеще. Не поради, а въпреки войнствената политика, която следват Белият дом и Пентагонът.

А в коментара на "Фрайе пресе" четем: Отвръщането на Либия от тероризма би могло да е обаче прагматичният резултат на тайни преговори, което показва, че успех може да се постигне и без обезателната употреба на оръжие. Защо пък веднъж дипломацията да не се е наложила над бомбите и ракетите? Сътрудничеството си струва - също и това е посланието на курса на сближение, очертаващ се между Либия и Америка. Във всеки случай е ясно, че за американците сега на света има една "бандитска държава" по-малко. Въпреки това американският списък е доста дълъг. Страни като Иран, Северна Корея и Сирия фигурират в него на челно място. Възможно е тук и там положението да се различава в подробности, но защо и с тези страни да не е възможно това, което сега е в ход по отношение на Триполи - подобряване на взаимните отношения и завръщане сред международната общност. Необходимо е обаче много търпение и може би малко натиск. Възнаграждението във всеки случай е повишената сигурност, от каквото светът се нуждае така много.