Двете страни на един и същ медал
6 октомври 2009
Промяната носи едно добре познато старо име - лидерът на социалистическата партия ПАСОК Георгиос Папандреу, който в изборната нощ обеща на гърците "връщане на усмивките" по лицата им, е син на народния трибун и дългогодишен министър-председател Андреас Папандреу. Промяна беше обещал и Караманлис, който преди 5 години измести от властта социалистическия си предшественик Костас Симитис.
Забравени грехове
Днес всеки грък знае какво имат предвид политиците, когато обещават промяна - че много искат, но все не успяват да се преборят с корупцията, да осигурят прозрачност в политиката и икономиката и да санират държавните финанси.
При управлението на Караманлис надеждите на хората бяха попарени за пореден път: много от министрите му се оказаха замесени лично в корупционни скандали, на приятели и верни на управляващите бяха раздавани постове, финансите така и не бяха санирани. А самото правителство се оказа без дъх след само 2 години в управлението. На изборите миналата неделя гръцките избиратели не само отказаха да дадат нов мандат на Караманлис, но и в цялата си паника потърсиха спасение в партията ПАСОК. Същата тази ПАСОК, която преди 5 години и след 20 години във властта беше наказана от избирателите заради корупция и множество скандали.
При други обтоятелства постоянната смяна на политическите династии във властта и взаимното очерняне би могло да бъде разглеждано като действие от някаква южна оперета. Ако обаче добавим, че тя се играе на ръба на икономическата пропаст и в най-слабата страна от еврозоната, тогава оперетата се превръща в трагедия. С вътрешен дълг от 296 млрд. евро и бюджетен дефицит от 11% от БВП Гърция отдавна е взривила всички Маастрихтски критерии.
Усмивки или депресия?
Всички са наясно, че ПАСОК на Папандреу и "Нова демокрация" на Караманлис са всъщност двете страни на един и същ медал - медалът на една остаряла и силно корумпирана двупартийна система, която успява да оцелее само благодарение на липсата на всякаква алтернатива. На този фон "връщането на усмивките" по лицата на хората ще бъде нелека задача за Папандреу в едно общество, където депресията превзема нови и нови слоеве от населението. И ако и този път не настъпи мечтаната промяна, това наистина може да взриви социалния консенсус.