Две в едно: признанията на Цацаров и краят на проекта "Слави"

С участието си в "Шоуто на Слави" главният прокурор Сотир Цацаров постигна два ефекта - опубличи края на проекта "Трифонов" и разкри зависимостите на държавното обвинение. Коментар от Полина Паунова:

Обещания за проверка на министри, закани към Министерския съвет с обвинения за бездействие, намеци за пропуски в работата на МВР и съда, както и поредица политически упреци за ситуацията в страната - това чухме в четвъртък вечерта от главния прокурор Сотир Цацаров, който даде едночасово телевизионно интервю в “Шоуто на Слави”.

От разговора стана ясно, че вина в държавата носят всички, само не и обвинението, представено от своя ръководител като едва ли не най-безсилната институция в страната. От думите на Цацаров се разбра и това: прокуратурата се готви да потърси сметка на Министерския съвет за безстопанственост по казуса “Юлен” и да образува проверка на финансовия министър Владислав Горанов, който явно обитава жилище, предоставено му безвъзмездно от бизнесмена Кирил Домусчиев. Стана ясно също така, че Цацаров няма никакво намерение да опровергава констатацията в разговора от Банкя, в който бившият прокурор Николай Кокинов каза на Борисов, че сам си е избрал Цацаров за шеф на прокуратурата.

Между редовете

Хаотичното интервю, в което Цацаров бе наречен от шоумена Слави Трифонов “единствен воин” срещу корупцията, разкри няколко любопитни момента, които изкристализираха не заради настойчивото задаване на въпроси, а по-скоро между редовете.

В поредица твърдения главният прокурор направи опит да оправдае липсата на присъди за корупция по високите етажи на властта със съда и с годността на събраните от МВР доказателства, но не и с действията на ръководената от него институция. Разбра се и това: Цацаров смята за успех, че делото „КТБ" изобщо е влязло в съда. И за пореден път даде да се разбере, че не обича да коментира личността на Делян Пеевски, чието участие в аферата „КТБ" очевидно не представлява интерес за него.

Иначе стана ясно, че обществена вина имат всички: парламентът, който приема лоши закони; Министерският съвет (за концесията на „Юлен"); Министерството на правосъдието (за унизителното отношение към Иванчева); предшествениците му (за “заметени” проверки, свързани със записи на премира); разследващите от МВР (за качеството на разследванията); съдът (за оправдателните присъди). Проблемни се оказаха и хората, позволили на Баневи да участват в приватизацията. Същото важи и за местните прокурори във Варна - заради това, че ТИМ действа безнаказано. За самата групировка обаче главният прокурор предпочита да мълчи. Както за Пеевски.

Screenshot | Die Show von Slavi, 22. November 2018

По време на интервюто

За да онагледи колко добре си върши работата, но колко резултатите от нея зависят от всички останали институции в държавата, Цацаров прибегна до цитат от спорния си предшественик Никола Филчев, според когото ако контролните органи буксуват, обвинението е само едно деловодство.

Ако в студиото имаше водещ, който присъства не само физически, главният прокурор трябваше да обясни защо самата прокуратура бездейства, след като забелязва толкова смущаваща небрежност в различни институции. Съвсем ясно е, че всеки обвинител може (а и е длъжен) да образува наказателно производство срещу чиновник, който не си изпълнява задълженията по служба. Прокурорът има правомощие да задължи "компетентните" органи да проведат разследване, както и да го контролира. Съвсем ясно е също така, че ако прокурор не извърши всичко това - тоест, ако бездейства и не изпълнява служебните задължения, той носи дисциплинарна отговорност. Накратко: ако прокуратурата и нейният ръководител вършат съвестно задълженията си, няма как да бъдат просто едно деловодство. Да, могат да бъдат такова, но само ако са с манталитета на деловодителки или поне искат да изглеждат така.

Илюстрациите

В желанието си да се покаже безкомпромисен главният прокурор де факто призна, че обвинението под негово ръководство или е неспособно да работи, или проявява двоен стандарт. Първото самопризнание дойде още в началото на шоуто, когато Цацаров обяви, че ще започне проверка срещу финансовия министър Владислав Горанов, за когото се твърди, че живее в жилище, отстъпено му безвъзмездно от бизнесмена Кирил Домусчиев. Важно обстоятелство в случая е, че тази информация (заедно с обяснението, че такъв апартамент обитава и бившият транспортен министър Ивайло Московски) циркулира в медийното пространство от най-малко седмица. А законът повелява, че ако има данни или съмнение за престъпление, прокуратурата трябва да се самосезира от публикации. Ако повярваме на Цацаров, нещата изглеждат така: щом тези публикации са останали непрочетени в обвинението, значи то просто не работи ефективно. Ако пък не повярваме на това обяснение, причината изглежда съвсем друга: очите на прокуратурата са широко затворени, дори да има съмнения за корупция, защото става дума за финансовия министър.

Друга крещяща илюстрация на случващото се в държавното обвинение е нарушената краткосрочна памет на неговия ръководител, който не успя да си спомни кой е реалният собственик на “Юлен”, въпреки че проверката на казуса била стигнала до него. Пример за избирателната способност на прокуратурата да забелязва хора се оказа и разсеяното споменаване на Пеевски в светлината на аферата „КТБ".

Още две липси се усетиха особено силно в този "разговор с народа”. Първата е скандалът ЦУМ-гейт, в който главният прокурор беше и главен герой, срещайки се с бизнесмен, който твърди, че е бил изнудван от него в офиса на политик. А втората е може би най-големият скандал в мандата на Цацаров: Янева-гейт. Питания по тези два случая нямаше. Това обаче е тема отделна, свързана по-скоро с въпроса каква цена плащат вече дори шоупрограмите, за да се доберат до гост.

Теми

Изводът

Въпреки всичко това инициативата на Слави Трифонов да покани главния прокурор разкри две важни неща. Първото е, че с комфорта, който осигури и на Цацаров, и на Борисов, проектът “Слави” на практика се сгромоляса.

И второ: макар много от съществените въпроси да бяха премълчани, някакви питания към Цацаров все пак прозвучаха. Така например вече знаем, че разговорът от Банкя е съвсем автентичен, а Борисов очевидно сам си е избрал Цацаров за ръководител на обвинението. Което пак е нещо. Тъй като обяснява защо прокуратурата често възприема поведението на обикновено деловодство.