Две години от първото източно разширяване на Европейския съюз

През 2004 година се осъществи най-голямото разширяване в историята на Европейския съюз. В Общността бях приети десет държави и 75 милиона нови жители.Преди разширяването на първи май 2004 европейските вестници бях пълни с пророчества на Касандра. Твърдеше се , че от Изтока предстои щурм на търсещи работа. Пророкуваше се че парите отпускани за новите страни- членки ще доведат Европейския съюз до фалит и че Европейският съюз ще бъде парализиран и ще стане неспособен да взима решения или да откликва на желанията на гражданите.

Неизменно се изразяваха такива и други сходни тревоги. Фактически не се стигна до нито един от рисуваните преди това фатални сценарии. Напротив.Разширяването , като се има предвид неговата мащабност , премина забележително гладко.През последните две години притокът на търсещи работа от Изтока остана в приемливи граници. В страните които отвориха изцяло трудовите си пазари придошлата от новите страни-членки работна ръка рядко надхвърляше един процент от числеността на трудоспособното население.

Изследване на Европейската комисия показва че растящата миграция на работна сила носи икономически предимства.Така например в Ирландия притокът на нова работна ръка облагоприятства продължаването на стопанския бум.Във Великобритания с работна ръка от Изтока можаха да се запълнят някои от общо 500 хиляди незаети работни места.С оглед на положителния опит в тази насока на страни като Великобритания , Ирландия и Швеция също и Финландия , португалия и Испания решиха да отворят изцяло трудовите си пазари , а Франция и Холандия обмислят поне частично либерализиране .

А как стоят нещата с твърдението , че разширяването щяло да струва скъпо на Европейския съюз? Факт е че за средностатистическия гражданин в старите страни-членки разходите по разширяването бяха толкова високи колкото цената за едно кафе на месец.

На срещата на върха миналия декември бе постигнато споразумение за новите бюджетни

рамки за периода от 2007 до 2013 година. Новите страни –членки , заедно с България и Румъния ще получат малко повече от половината от бюджета за регионална помощ.25 партньорски страни са единни в становището , че най-слабо развитите региони трябва да се ползват с предимство при разпределението на помощите .Но водената от Европейския съюз политика за регионално развитие ще облагодетелства също и старите страни-членки.

Друго изследване на Европейската комисия установява , че изместването на производствени капацитети от старите в новите държави членки си остава само периферно явление.

При автомобилната индустрия и в банковото дело дело например изместването на съответни капацитети води до растеж и откриването на рабони места както в новите така и в старите страни-членки. Разширяването открива за европейските фирми възможността да се справят с предизвикателствата на глобализацията. Как стоят нещата с въздесйтвията на разширяването върху европейската интеграция? Дали с 25 страни-членки Европейския съюз изобщо е способен да взима решения? Доказателствата се привеждат всеки ден.Институциите на Европейския съюз си фунционират така както и преди.Новите членове в Европейския парламент играят активна рля в отделните фракции.Комисията н Жозе Баразо доказва своята дееспособност също и с 25 членове. Новите страни-челнки се справят добре с възплиемането на европейските норми в националното правораздаване , а в Съвета на министрите процесът за взимане на решения протича както си му е реда.

И накрая разширяването помогна в Централна и Източна Европа за реализирането на мирния преход към демокрация , свобода , съблюдаване на правата на човека , правова държава и пазарна икономика.Тези ценности съставляват ядрото на Европейския съюз Тези ценности , които сега се споделят от 25 държави пускат вече корени на Балканите. И ние трябва да си припомняме за този положителен развой преди да се вслушваме в пророчества на Касандра с оглед на следващото разширяване.