Две книги, посветени на бъдещето на Европа

Двете книги, за които става дума са “Семейни връзки” на Гунтер Хофман и “Европа в криза” от европейския комисар Гюнтер Ферхойген. Хофман е работил за седмичника “Ди Цайт” в Бон и Берлин. Онова, което свързва двамата автори е въодушевеното изумление от европейското развитие през последните десетилетия. Освен това и Хофман, и Ферхойген са запазили приятелските си чувства към САЩ, независимо от всички последни развития. Според тях, само глапаци биха могли да мечтаят да застигнат и надминат Америка в областта на военната и сила, включително поради безсмислието на подобна задача. Двамата автори са мнение, че и днес Европа е по-силна, отколкото сама предполага. Доказателство за това е например факта, че нито една страна, която е в ЕС не желае да го напусне и осъзнава, че подобно нещо би било само да и навреди. Демократичната легитимност се оказва доста здрава спойка, която действа редом с икономическите предимства – отбелязва в тази връзка Егон Баар. Силата на “слабите” би станала видима, когато Европа откаже да легитимира международни актове на насилие. Вашингтон знае това и е извлекъл поуките си от войната в Ирак.

Гюнтер Ферхойген – архитектът на източното разширявен се изразява съвсем директно” Старият континент – пише той – не е осъден на западане. 21-ият век като нищо може да стане век на европейците, ако самите те го пожелаят и ако най-сетне разберат, че трябва да поемат съдбините си в свои ръце”. Край на цитата.

Тъкмо тук обаче се крие и гордиевият възел. Разликите мужду Америка и Европа, между Двата Запада не могат да бъдат нито отречени, нито отстранени, независимо от наличието на доста общности. Америка следва курс на разширяване и утвърждаване на своите позиции на глобален лидер, а Европа – търси утвърждаване като световна сила от нов тип, сила, която не заплашва никого. За света позицията на американците е разбираема, докато европейската позиция – трудно предвидима.

Границите на Европа все още са неуточнени. Ще се простира ли например до китайските граници, след като са започнати преговори за членство на Турция и се развиват концепции за специални отношения с Грузия, Армения и Азербайджан? От каква концепция произлиза например отпускането на европейска финансова помощ за Непал – нещо, което е доста трудно разбираемо за европейските данъкоплатци? Хората в ЕС вероятно са не по-малко подготвени от германците за това, че няма начин да се заобиколи разглеждането на централноазиатския регион, където се преплитат китайски, руски и американски интереси в областта на суровините, както и властови претенции. Не можем да се предпазим от потенциални конфликти ,ако просто гледаме да не ги забелязваме.

В книгата си Ферхойген развива десет тези, които са неоспорими от концептуална гледна точка. Сърцевината на неговите предложения е следната:” Европа се нуждае най-спешно от обща външна политика и политика по въпросите на сигурността, но такава, която да заслужава да се нарича по този начин. Само ако Европа успее да се справи с предизвикателствата в тази сфера и мирно развърже гордиевият възел на своите проблеми, ще успее да се спаси от маргинализиране.