Десет години от подписването на Амстердамския договор

Макар и подписан през есента, текстът на договора е рожба на срещата на върха на 16-ти и 17-ти юни 1997-ма в Амстердам. Между официалните гости тогава са и представителите на Австрия, Швеция и Финландия, които от година и половина членуват в Общността. Повечето от лицата, които се виждат на общата снимка, направена по време на срещата, днес са извън активната политика, ако изключим люксембургския премиер Жан-Клод Юнкер и холандската кралица Беатрикс. Според определено пресилената оценка на тогавашния президент на Европейската комисия Жак Сантер, Амстердамският договор “поставя основите на Европа от 21-ви век.” В действителност очакванията за съществена реформа, която да подготви институциите на Общността за бъдещото разширяване, не се оправдават. Не се постига дори споразумение за бъдещия брой на членовете на Европейската комисия. Интересно е, че в литературата от преди десет години се говори за Европа на 25-те, а не на 27-те, сякаш по-късното приемане на България и Румъния за някои е било “решено” още тогава.

Новите моменти в Амстердамския договор

Какво отличава Амстердамския от Маастрихтския договор? Това е най-напред въведената глава, посветена на заетостта, която обхваща член 125 – 130. Тя е отговор на безработицата, която в тогавашната Европа на 15-те надхвърля 18 милиона. С договора от Амстердам политиката на държавите-членки по отношение на визовия режим, предоставянето на убежище и имиграцията е интегрирана в т.нар. “първа колона”. Направен е и опит, вземането на решения по тези въпроси да става с мнозинство или да се избегне възможността за “вето” на отделните национални държави. Против това е Германия, която се чувства застрашена и желае сама да контролира притока на мигранти. Желанието да се запази правото на “вето” противоречи на изявленията на тогавашния канцлер Хелмут Кол, който на думи се застъпва за неговото ограничаване в договора. Този принцип остава и в основата на външната политика на Общността, което е изрично желание на британците. На международната сцена Европа все още не говори с един глас, независимо от създадения с договора пост на Висш представител по въпросите на външната политика и сигурността.

“Европа на различните скорости”

С Амстердамския договор т.нар. “Европа на различните скорости” става юридическа реалност. Въведената клауза за “засилено сътрудничество” дава възможност на отделни групи страни да задълбочават интеграцията помежду си, без да изчакват останалите. В сравнение с Маастрихт Амстердамският договор е съвсем плаха крачка напред. Неслучайно най-положителен отклик той получава сред евроскептично настроените британци. В своята реч пред Долната камара на британския парламент Тони Блеър възхвалява “постигнатото” за гражданите на Европа като например възможността, Великобритания и занапред да ги проверява по границите си. Участието на Блеър на първата за него среща на върха ще се запомни най-вече с онези кадри, на които той кара колело из улиците на Амстердам. И днес британците са твърде активни ... особено когато педалите на европейския велосипед трябва да се въртят назад.