Десет години от хърватската военна операция “ Буря” в Крайна

Военни самолети кръжат над Книн. Хърватските военновъздушни сили тренират за парада по повод “ Денят на победата и на отечествената благодарност”. В петък се навършиха десет години откакто в планините над адриатическото крайбрежие падна сръбската крепост в Хърватия. За по-малко от седмица армията на първият хърватски президент Франьо Тужман прегази територията на “ Република Српска Крайна”. Бежански керван от над 150 хиляди крайнски сърби започна да се придвижва през Босна за Сърбия.

Горещо бе това лято на 1995-а и знамената , които Тужман целуваше тогава в крепостта над Книн висяха набръчкани . Хърватия посреща тържествата послучай десетгодишнината от операцията “ Буря” със смесени чувства.Европейският съюз отложи началото на присъединителните преговори с обосновката , че Загреб все още не предава на Хагския трибунал последния хърватски обвиняем-укриващият се пълководец на операцията “Буря” генерал Анте Готовина. Над тази операция , която в Хърватия минава за венеца на хърватската отечествена война , тегне обвинението за извършено военопрестъпление. Починалият през 1999-а година Тужман и и неговите хора преследваха съвместно по време на операцията “престъпни планове” , отсъди една година по късно трибуналът в Хага. Тези планове са имали за цел да прогонят със сила и за дълго сръбското население от района Крайна.

Чуждестранни дипломати , между които и германските, обърнаха гръб но тържествата , с очакването обаче че в град Книн хърватският прзидент Стипе Месич и министър-председателят Иво Санадер няма да залитнат в неимоверно възторжени речи на триумфа , тъй като безспорен факт е , че като последица от операцията “ Буря” бяха убити десетки , ако ли не и стотици сърби и далеч повече къщи на избягали сърби бяха оплячкосани и опожарени.Сръбският президент Борис Тадич призова хърватския си колега Стипе Месич да осъди тази “ етническа чистка.” Месич обач призна само за някои “ ексцеси.”

За кметицата на Книн Йосипа Римач пети август е “ Ден на освобождението”.25-годишната хърватка напуска Книн като дете след като през 1990 година сърбите в града се опълчиха срещу правителството на Франьо Тужман и неговата партия “ Хърватско демократично движение.” Тогава чрез блокада на улици и железопътни линии сърбите започнаха да очертават своя територия получавйки скоро подкрепа от сърбизиранат югославска народна армия. Тогавашният полицейски началник на Книн и неговите подчинен отказваха да заменят петолъчката на своите фуражки с червено-бялата хърватска емблема.

Град Книн със своята крепост е за хърватите “ кралски град “ от времето на едно средновековно хърватско кралство.Крайнските сърби произхождат от православни християни , избягали от руското владичество на Балканите. Хабсбургската империя ги разселва на различни места на територията на католическите хървати.След разпадането на Титова Югославия крайнските сърби попадат между чука и наковалнята на великосръбския управник Слободан Милошевич от една страна и на великохърватските блянове на някогашния титовски генерал и националистичен дисидент Франьо Тужман от друг страна.В югославската република Хърватия сърбите съставляваха 12 процента от населението .Сега в независима Хърватия те нямат и пет процента. “Ние разрешихме сръбския въпрос” , заяви Тужман след войната.

Град Книн отново пое функцията на железопътен възел.Новият аутобан от Загреб до хърватското адриатческо пристанище Сплит обач подминава Книн. В много села още стоят развалините на опожарени къщи.Поради високата безработица в слаборазвития район , завърнали се отново сърби срещат , в сравнение с хърватите , много по-големи трудности да намерят работа . Досега в градската администрация и в полицията не е успял да намери работа нито един сърбин.

Горан Релич е на 27 години е и един от малкото млади сърби които се завръщат.Семейството му трябваше да чака три години докато успее чрез съд да върне обратно къщта си в която се беше настанил босненски хърватин. След като накрая хърватинът се видя принуден да напусне къщата той отнася със себе си дори вратите и прозорците.Според официалн данни , от 350 хиляди избягали от Крайна сърби междувременно са се завърнали над сто хиляди. Много обаче се регистрират само заради имота си и фактически фигурират само на хартия .

В Книн , хърватски ветеран от войната изпада във възторг очертавайки пред своите гости периметъра на операцията “ Буря”, като сравнява пълководеца Анте Готовина с Александър Велики. Три месеца преди операцията ,под давлението на САЩ , в Сплит се стига до споразумение между Тужман и лидера на босненските мюсюлмани Алия Изетбегович , което позволява действия на редовна хърватска армия в Босна.Така настъпвайки от Босна през планинските масиви хърватски части приклещват Книн.Тъй като няма радио съвсем малко сърби узнават , че в обръщение по радиото Тужман уверявал сърбите че ще останат невредими.Сърбите обаче му нямат никакво доверие.Хърватите очертават на крайнските сърби коридор през който да напуснат района.Милошевч не си помръдва и пръста.

По повод юбилйната годишнина в хърватския държавен архив е открит “ Възпоминателен и документационен център за отечествената война”. Позовавайки се на декларация на парламента от 2000 ната година военният историк Анте Нзор изхожда от “необорими факти.” Той говори за “отбранителна война”срещу “великосръбски амбиции”и казва че операция “ Буря” била “легитимна освободителна акция” и че за “ единични престъпления” трябвало да се носи “ индивидуална отговорност.”

Портретът на Франьон Тужман все още декорира портиерската кабина в градския съвет на Книн.Всъщност основателят на хърватската държва имал планове за една по-голяма Хърватия в своите “ естествени и исторически граници” , доказва биографът на Тужман Дарко Худелист.В името на етническата чистота границите на Хърватия трябвало да обхващат части от Босна.

От управляващите след смърта на Тужман правителства , най-напред на социалдемократа Ивица Рачан и след това на реформатора на партията “Хърватско демократично движение” Иво Санадер се изискваше да предадат на трибунала в Хага генералите от “отечествената война.” За Иво Санадер укриващият се от 1991 година военачалник на операцията “ Буря “ Анте Готовина се оказа препъникамък по пътя на Хърватия към Европейския съюз. Дипломати в Загреб обаче смятат , че главната обвинителка Карла дел Понте скоро ще признае че Загреб полага достатъчно усилия за да открие местонахождението на Анте Готовина след което Европейския съюз би могъл да започне през есента отложените присъединителни преговори още повече че Хърватия по-скоро изпълнява условията за членство отколкото кандидатките България и Румъния.