Деян Енев и "най-хубавата тъжна книга на сезона"

След професионална одисея като пазач, болногледач, бояджия, филолог и учител, днес Деян Енев живее като журналист в София. Досега той е публикувал в родината си седем книги с разкази. Благодарение на неговия живеещ във Виена и пишещ на немски сънародник Димитър Динев, сега бе издадена подборка от неговите "истории за една цигара време" за немскоезичната публика.

Докато при нас има кризи,

героите на Енев страдат от ежедневието.

Душевно болни, боклукджии, бездомни цигани, просяци, курви, рагневени старци и разочаровани младежи - такива са героите, населяващи тези истории като опърпаните войници от една армия на разочаровани мечтатели. Ако имаше награда за най-хубавата тъжна книга на сезона, Деян Енев щеше да я спечели.

В едно интервю авторът казва, че докато пише се чувства като боклукчия, който трябва да обира боклука от улиците. Държавата отдавна вече не прави това. Моменталните снимки на Енев са направени между 1994 и 2005, но без да станат по-ведри, по-обнадеждаващи с времето. В тях самотни герои киснат в панелните си жилища и мечтаят за красиви мочмичета, които обаче са недостъпни за тях. Едно младо момиче, санитарка в психиатрията, се надява да бъде увековечена като фатална жена в разказ за Париж, а Джери, красивата дъщеря на бедната събирачка на стара хартия, иска да стане фотомодел в Ню Йорк. Едната е пребита от един пациент, другата продава тялото си за един джинс.

Това са

лаконични, несантиментални отчети за колатералните щети в процеса на стопанска и политическа трансформация

в "една страна отвъд познатото", една европейска периферия, известна у нас най-вече от гланцовите проспекти на туристическите фирми. На езика на Деян Енев, черпещ от разказваческите традиции на своята страна и блестящо преведен от Катрин Цемрих и неуморимия Норберт Рандов, тази поезия на оцеляването в проза се превръща в един балкански блус, който ти влиза под кожата и ти къса сърцето.