Диалогът между израелци и палестинци буксува

С избора на палестинския президент Махмуд Абас в началото на януари т.г. в палестинските области започна нова ера, но без от тогава нещо особено да се е променило. Поради което израелското правителство вече е готово да окачестви Абас като провалил се. От срещата в Шарм ел Шейх в началото на февруари премиерът Шарон го избягва. Американският президент Буш обаче продължава да гледа на Абас като на единствения възможен партньор, но досега Абас не е получил осезаема помощ.

Светът, който в началото на годината още предричаше гражданска война в палестинските области, демонстрира къса памет. Вместо гражданска война на автономната палестинска власт се удаде провеждането на демократични президентски избори. Абас успя да успокои положението и според анкетите е до ден днешен неоспорван лидер. Естествено, сформирането на кабинета му се проточи във времето. Той не можа да скъса със съперника си, премиера Корая. Последния обаче се опита да съхрани екипа си, доскоро верен на Арафат. Корая не успя да стори това в парламента. Ала и новият екип е само за преходен период. Мнозина кандидати не желаят да участват в кабинет, който отново ще се ремонтира веднага след изборите за съвета на автономията.

Абас винаги е отхвърлял продължилата 4 години война с Израел. Ала не това го прави популярен. Повечето палестинци го подкрепят, защото са уморени от бойните действия. Ала продължава да има войнствено настроени, които съзират път към победата единствено във войната. Доказателство за тази им теза е според тях заплануваното от Израел опразване на ивицата Газа. В заслеплението си те вярват, че терорът е принудил Израел да отстъпи и че насилието във втората си фаза ще изтласка израелците и от Западния бряг.

При това автономната власт изпитваше единствено неприятности заради насилията през последните години, а палестинската нация досега не е разбрала, че ще трябва горчиво да заплати за поражението си: със загубата на още територии, с разрастващи се израелски колонии, граничния вал, в крайна сметка с пълната изолация от Израел. Почти няма опразнени предни постове на израелците. Абас не може да спре нито изграждането на заграждението, нито да накара Израел, чувствително да увеличи свободата на придвижване за палестинците. Изключенията се рядки.

Все пак Абас успя да накара ислямистите и други някои идеолози да сключат един вид примирие. Само от уважение към нуждаещата се от мир и спокойствие нация въоръжените групировки се съгласиха. Този мир е измамен. През месец март в ивицата Газа седмично бяха регистрирани само по около 7 инциденти; сега армията отново отчита над 30 седмично. Отново ракети “Касам” се изстрелват от ивицата Газа по израелския граничен град Сдерот. Полицията на Абас удпяваше да предотвратява подобни нападения в ивицата Газа. Там тя може да извършва операциите си, нещо което израелската армия до голяма степен не й позволява на Западния бряг.

Абас не иска да разпуска въоръжените групировки, а да ги включи в мирния процес. Те не са несъгласни, но същевременно като че ли се подговят за следващия кръг на насилието. При това обааче осезаемото през миналата година влияние на шиитската милиция Хизбулах отново намаля. Тя се въздържа, уплашена от изтеглянето на сирийците от Ливан. В диалога с Абас останалите ислямистки групировки Хамас и Джихад искат ответна услуга от Абас за сегашната си пасивност: те не бойкотират вече властта, а искат да участват в нея. Някогашната главна роля на Ал Фатах продължава да се топи./.../

За палестинците Израел не създава понастоящем перспективи за мир и помирение. Те живеят с представата, че Израел ще изгради и между Ерусалим и Маале Адумиум оше 3500 жилища, разрушавайки по този начин шанса “Ал Кудс” да стане палестинска столица. Вашингтон предяви ветото си по въпроса. Ала палестинците казват, че Буш наистина е поискал разграждането на нелегалните предни постове, но нищо подобно не се е случило. Шарон мисли само вътрешно-политически. След изтеглянето от Газа предстоят избори в Израел. Шарон може да ги спечели, само ако преди това си възвърне влиянието в своя блок Ликуд, който винаги е бил против изтеглянето. Следователно Шарон трябва да се отвори към десницата и отново да застъпва позициите на колонистите.

От друга страна Абас още не е успял да убеди нацията си, че автономната власт ще може и под бремето на окупацията храбро да се справя с реформите, че оплакванията от “лошите” израелци често са евтино отвличане на вниманието на противниците на реформите. Бъдещето на Абас е повече отколкото когато и да било преди зависим от процеса на реформите – вътрешни и външни, както и от помощта на Европа и Америка.