1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Дилемата с палестинските избори

28 февруари 2006

Независимо от изборната победа на радикалната организация Хамас, ЕС смята да предостави на палестинските автономни власти спешна помощ от около 120 милиона евро. Какво ще е поведението на ЕС обаче, когато новото палестинско правителство, ръководено от Хамас, поеме властта, засега не е ясно. Коментар на Петер Филип.

https://p.dw.com/p/Atlw
Снимка: AP

Сегашната ситуация е толкова сложна, че на практика предразполага към грешки. Откак ислямистката “Хамас” спечели палестинските парламентарни избори през януари, американци, европейци и израелци се чудят, как точно да реагират на това. Още повече, че в официалните си документи Хамас открито проповядва унищожаването на държавата Израел.

За самия Израел случаят е ясен: с Хамас не могат да се поддържат никакви контакти, а едно правителство на Хамас трябва да бъде саботирано, включително и финансово. Израел вече реши да не предава на палестинците събираните от тяхно име данъци и митнически такси, чийто месечен размер е в порядъка на 50 милиона долара. Европейците и американците също обявиха,че няма да отпускат на бъдещото правителство на Хамас финансови помощи, докато то продължи да отстоява радикалните си позиции спрямо Израел. И все пак Брюксел реши да изпрати на палестинските власти спешна помощ в размер на 120 милиона евро. Както можеше да се очаква, Ерусалим остро разкритикува това решение, затова пък от Вашингтон дойде изненадваща подкрепа. Отдавна вече е известно, че санкциите винаги засягат не онези, за които са предназначени и влошават положението на цивилното население, което и без друго никак не е добро. С това на практика се подсилват позициите на радикалните сили в страната.

Европейците и американците са изправени пред голям проблем по повод на развитието на събитията в палестинската автономия. Все пак проведените в края на януари избори бяха свободни и демократични – точно според изискванията поставени отвън. Естествено е, че демократичното развитие в една страна не може да бъде подкрепяно само тогава, когато върви в посока, допадаща на донорите от чужбина. Досегашната практика беше такава, че тези донори подкрепяха всякакви режими, които им баха угодни, без значение, как тези режими се отнасяха към собственото си население.

Тъкмо сляпата подкрепа за репресивни режими е и една от основните причини за това, че европейците и американците не се ползват с добро име в арабския свят. Без съмнение имиджът им ще пострада допълнително, ако европейци и американци сега се опитат чрез открит натиск да саботират изборните резултати в палестинските земи. Дори палестинският президент Махмуд Абас, който се ползва с името на умерен и разсъдлив човек, отправи по този повод предупреждение , че не бива резултатите от свободни и демократични избори да бъдат омаловажавани, а волята на мнозинството от избирателите – игнорирана.

Дали наистина не бива да се допуска подобно нещо? Изразът “свободни избори” естествено е до някъде демагогски, за палестинците и опасен в същото време. Изборите бяха свободни, а избирателите по своя воля дадоха гласовете си на една партия, която заявява, че идва на власт за да се бори срещу корупцията и шуробаджанащината, но и срещу държавата Израел.

В световната история – също както и в германската – са известни не малко случаи, когато диктатури са идвали на власт чрез свободни избори. Това не означава обаче, че светът трябва да се промени и да започне да подкрепя “Хамас”. Тъкмо обратното – Хамас трябва да се промени и да покаже, че е готов да извърви същия път, какъвто преди това измина Организацията за освобождение на Палестина.