Дискусията за легализирането на проституцията в България

Тези дни районният съд в Пазарджик осъди 72- годишната пенсионерка Мария за това, че е предоставяла дома си за платени секс услуги. В трудоспособната си възраст Мария е била начална учителка, но поради срамно ниската си пенсия се е решила да извършва незаконна дейност. Възрастната „маминка” получи една година условна присъда и глоба от 500 лева, но може да обжалва решението на съда.

Почти по същото време две 18-годишни момичета от контингента на Мария, но в знаковия черноморски курортен комплекс „Слънчев бряг”, пресрещнали в ранното утро датски турист, поопипали го с оферта за щастие, след което в хотела той установил, че вече е без ръчния си часовник, златна верижка, 2000 датски крони и мобилен телефон. Момичетата били от малко Разградско село.

За потрес на родителите на младежи в т.нар. „тиинейджърска” възраст, психолози разкриха в печата, че всеки трети от тях е правил секс за първи път с проститутка, дрогиран по време на групова оргия или след дълго самозадоволяване с порнографски материали. В същото време тинейджърите не влагали емоции в отношенията си, което допълнително променяло отношението им към секса. Това поведение, твърдят експертите, е характерно не само за градовете, но и за селата. Там, в по-малките населени места младежите намирали проститутки сред ромите или питомците в различните интернати.Заможни български родители вече са стигнали и по-далеч. Водени от неовладяна парвенющина с бързо спечелените пари, бизнесмени все по-често поръчвали на синовете си проститутки. Просто техните наследници трябвало да си спестят онези досадни усилия с романтичните девойки и да не повтарят младежките „мъки” на своите комплексирани татковци. След това същите татковци се чудят как изпилените емоции на синчетата им са се трансформирали в пристрастеност към хазарта и наркотиците.

През юни гръцкият телевизионен канал „Алтер” излъчи заснет със скрита камера филм за подземния свят на курортния български град Сандански. Журналистите се представили за бизнесмени и бързо успяли да влязат в контакт с тарторите на местния подземен свят. Партиархалните като цяло гръцки зрители станаха свидетели на преговори за продажба на момичета за 1500 евро парчето, за трафик на наркотици и фалшиви пари. Само два дни след излъчванвето на филма, в град Сандански пристигна българския държавен глава Георги Първанов начело на традиционната разходка през този сезон на дипломатическия корпус в страната.

Впрочем още от зората на демократичните промени в България въпроса за легализирането на проституцията, подобно на много европейски страни, вълнува и българския политически елит. Още във Великото народно събрания през 1991 година Ахмед Доган поиска проституцията да се превърне в нормален бизнес. Десет години по-късно скандален журналист от турски произход написа в тиражен всекидневник, че е „време е секс-индустрията да стане лопата за пълнене на бюджета. Българските девойки се котират завидно добре на европейския пазар. Гърци и турци хвърлят пари за секстуризъм в страната, а като се има предвид, че организаторите на канали за трафик на жени печелят по над 1 милион лева на месец, това дава възможност за солидно „дотиране” на бюджета”.

През 2006 година под натиска на депутатката от БСП Татяна Дончева парламента прие прословутата поправка в НК, станала известна като „Ванко 1”-името на млад рап-певец. В нея драстично бяха занижени присъдите за сводничество, благодарение на които въпросният Ванко и ромския фолк-певец Кондьо, осъдени за сводничество, бяха пуснати от затвора. За промяната на тази скандална поправка, която съпартиецът на Дончева и председател на парламента Георги Пирински нарече „най-непростимия пропуск” и „сериозно петно върху работата на парламента”, отиде половин година, но през април тя беше отменена и двамата „певци-сводници” отново бяха върнати зад решетките.

Успоредно с влизането на страната в ЕС български депутати започнаха активна дейност по изработването на проект за легализиране на проституцията. Най-ентусиазирани в тази насока се оказаха Янаки Стоилов от БСП и Борислав Ралчев и Светослав Спасов от НДСВ. Засега проектът все още в латентна фаза е, но когато полицията направи своята рекапитулация на отминаващия туристически сезон през есента, твърде е възможно той отново да стане актуален.

Защото срамен или не за съвременното българско общество, социален или не за онези, които са засегнати от него, неудобен или не за управлението на държавата, проблемът съществува.

И докато в повечето европейски държави той е решен по един цивилизован, но държавнически начин, в България това все още предстои.

Ако, разбира се, подобно на щрауса политическата класа не скрие главата си в пясъка за да мисли по-спокойно за другите, по-високи материи на държавното управление.