Дискусията за огнестрелните оръжия в американската предизборна кампания

Уейн Лапиер е водеща фигура на оръжейното лоби вече от 16 години. Той е самоуверен, речовит и не пропуска да изясни на политиците, че хората, чиито интереси представлява, могат да издигат и да свалят президенти:

“Бих искал да изтъкна какво би могло да бъде решаващо при тези избори: става дума за тема, която е важна за всички други теми. Тъй като става дума за право, записано в конституцията.”

Политиците знаят много добре – асоциацията на производителите на оръжия има огромно влияние. Затова и на нейния интернет-сайт могат да се видят портретите на всички кандидат-президенти, които се надяват на подкрепата й – оценявайки и изтъквайки нейната интерпретация на съответния пасаж от конституцията. До момента това са седмина републиканци и един демократ.

В който план и чудовищните събития от техническия университет в Блексбърг не са променили нищо. Тогава бяха застреляни 32 души. И пламнаха кратки остри дебати, но пък сега, в рамките на предизборната кампания, никой от кандидатите не се обявява за затягане на законодателството за носене на оръжие. Противопоставянията по този въпрос са пренесени на локално равнище, в столичния град Вашингтон. Там законите са строги и сега: носенето на оръжие е забранено. А притежаваните у дома оръжия трябва да са незаредени и добре заключени. Вероятно е, обаче, този закон да бъде променен, след внасянето на шест жалби срещу приложението му. Спорът вече е във Върховния съд.

Кенет Барнс пък е от тези, които са привърженици на строгите правила във Вашингтон. Неговият син е бил застрелян, след което Барнс стартира кампанията “Без оръжие.”

“Оръжията във Вашингтон са се увеличили чувствително, безспорно. И докато ние се опитваме да предприемем нещо срещу това, защо се допуска даването на все повече разрешения за оръжие?”

Защото така гражданите биха могли да се защитят – обяснява Том Палмър. Който споделя собствените си преживявания: преди години се разхождал с приятеля си из Сан Хосе, в Калифорния. Където двамата станали обект на заплахи от страна на противници на хомосексуалната близост. Палмър разполага с оръжие.

“Извадих 9-милметровия си пистолет, насочих го към тях и казах – не се приближавайки повече, в противен случай ще стрелям. И те се оттеглиха.”

А Палмър се убеждава, че от оръжията има полза. Аргументацията на Барнс и Палмър е типична за ожесточените дебати около законодателството за контрол над оръжията в Съединените щати. Привържениците на по-строгия контрол казват: през 2005-та година в страната са били убити почти 17 хиляди души. Затова имаме нужда от по-строги закони за оръжията. Подобно е и мнението на Кену Барнс, който казва следното:

“Боже мой, какъв сигнал отправяме към Германия или към целия свят, щом на гражданите на Вашингтон ще бъде разрешено да носят оръжие? Това тук да не би да е дивият Запад? Това е столицата на Съединените американски щати.”

Което ни най-малко не впечатлява Том Палмър. Той заявява: макар огнестрелните оръжия във Вашингтон да са забранени от повече от 30 години, убийствата не секват – с незаконно придобити оръжия. Законът не върши работа, страхът расте. “Хората, които носят оръжие в съответствие с държавните правила – както е в 38 от щатите, в никакъв случай не са онези, които извършват убийства. Този, който подаде заявка за разрешително, трябва да се подложи на обстойна проверка.”

Чиста теория – заявяват от другия лагер. Кой ли би продължил да прави проверки след издаването на разрешителното. Колко оръжия стигат до черния пазар, след като са обявени официално за изгубени. И къде са статистиките, които доказват, че сплашването наистина функционира? Кени Барнс казва: “Един впуснал се да краде отчаян наркоман няма да се замисли дали обитателите на дома имат оръжие или не. Той разбива къщата, защото има спешна нужда от пари за дрогата си.”