Договорът за обикновените оръжия в Европа – история и настояще

�иката на Запада. Александър Фройнд ни припомня кратката история на това важно споразумение.

Договорът за обикновените (или конвенционални) въоръжени сили в Европа с основание се смята за крайъгълен камък в историята на политиката по разоръжаването. Защото тъкмо благодарение на него бяха бракувани хиляди танкове, артилерийски установки и бойни самолети. Само до 1995 година бяха демонтирани над 60 хиляди оръжейни системи.

В първоначалния си вариант договорът целеше да премахне опасността най-вече от изненадващи нападения и мащабни военни офанзиви между двата някогашни военни блока – НАТО и Варшавският договор. Философията на това споразумение изхожда именно от двуполюсното статукво, а това скоро се превърна в проблем. След разпадането на СССР възникнаха нови държави, а няколко от бившите членки на Варшавския договор поеха към членство в НАТО и в ЕС. Ето защо Договорът за обикновените въоръжение спешно се нуждаеше от актуализация.

Предишните схеми, свързани с двата военни блока, постепенно бяха заменени от система, предвиждаща национални и регионални ограничения на въоръжението. Русия първоначално не приемаше тези промени. Москва се съгласи едва когато Полша, Чехия и Унгария снижиха на още по-ниско равнище своите въоръжения, а самата Русия получи правото да увеличи броя на танковете по своите флангове.

През 1999 година повече от 30 държави, подписали първоначалния договор за обикновените оръжия, се срещнаха в Истанбул и взеха решение за модернизиране на поостарялата договореност. Новият договор предвижда бракуването на още танкове, артилерия и бойни хеликоптери, но и до ден-днешен още не е влязъл в сила. Русия го ратифицира преди три години, обаче държавите от НАТО и засега отлагат това решение. САЩ и съюзниците им изчакват Русия първо да изтегли войските си от Молдова и Грузия, както отдавна е обещала.