Допинг, спорт и телевизия

През изминалата седмица германските медии обърнаха особено внимание на допинг-скандала на Колоездачната обиколка на Франция, която от няколко години насам предизвиква масов интерес в Германия и съответно върти много пари. Уводната статия в Ди Цайт е посветена тъкмо на тази тема, но с поглед и към бъдещето. Предлагаме ви част от нея:

От миналата седмица това вече е факт: колоезденето потъна до самото дъно, където всъщност му е мястото – в програмата на частната телевизия САТ-1. Която по обяд излъчва вулгарни ток-шоута, а наскоро реши да спре част от информационните си програми и така допълнително да снижи и без това ниското си равнище. В мига, когато обществено-правните канали престанаха да излъчват Колоездачната обиколка на Франция, частните потвърдиха историческата закономерност, че щом има бойкот, ще има и нарушители на бойкота. Дали пък не са прави булевардните медии, които оттогава насам все внушават, че обществено-правните телевизии са сбъркали с бойкота? Не, защото отдавна беше време да се дадат отчетливи сигнали. Стига апели към честност, разум и отговорност, стига престорено разкаяние и театрално изумление. Високотехнологичният допинг изцяло е обсебил този спорт. Та кой не знае, че понякога единствено с помощта на специален стимулиращ пластир, залепен на тестисите, колоездачите успяват да превземат поредната височина. А публиката пред телевизорите или край трасето продължава наивно да се радва. И журналистите, които следват колоездачния керван, години наред също се правят на ударени – независимо от вътрешните си резерви, независимо от тайната си убеденост. Слава Богу, че в обществените телевизии вече никой няма желание в продължение на пет часа да лее сладникави коментари за поредния етап, без да спомене нито дума за допинга. Дали и догодина професионалните колоездачи ще се потят по френските баири? И дали изобщо някога пак ще има Обиколка на Франция? Полезно ще е поне да се направи малка пауза. За поемане на дъх, за замисляне, за отговор на въпроса: кое е спорт и кое – не? При това изобщо не става дума само за това дали гладиаторите съсипват собственото си здраве. Просто за да има радост от спортното състезание е необходима почтеност. И зрителят пред телевизора, и репортерът край шосето трябва да е сигурен, че може да има доверие в думите на своя герой. Защото великите моменти и големите драми в спорта се случват само при това условие. След година Международният олимпийски комитет ще събере спортната младост на планетата за поредните игри в Китай. Точно в Китай. Защото няма друга страна в света, която с такава интензивност да пробужда в съзнанието ни представата, че медицината е в състояние да направи какво ли не от спортистите – най-вече от китайските плувкини. Германските обществени телевизии ще предават стотици часове от олимпийските стадиони в Китай. Какво ли ще стане обаче, ако резултатите на китайските спортисти са също толкова футуристични, колкото и щурата олимпийска архитектура? И какво ли да правим, ако хванат германски олимпийци с допинг? Нима да напуснем игрите? Да, трябва.

Коментар в Ди Цайт.