Допустими ли са физическите изтезания при определени обстоятелства?

Оживена дискусия се разгоря около изявленията на Михаел Волфсон - професор в Мюнхенският университет на Бундесвера. Известният с консервативните си възгледи учен беше заявил в едно интервю, че смята изтезанията или заплахата за тяхното използване - легитимни средства в борбата срещу терористи. Употребата на обичайните "джентълменски методи" -според него - не е в състояние да сплаши терористите ни най-малко, нито да ги накара да направят признания.

От средите на управляващата в Германия коалиция незабавно се чуха призиви за уволняването на професор Волфсон, а министърът на отбраната Щрук по най-категоричен начин изрази несъгласието си. Нещо повече Щрук е казал на скандалния професор, че очаква от него, да не разпространява подобни тези в учебния процес на офицерите от Бундесвера, в резялтат на което професор Волфсон обявил, че вероятно не е могъл ясно да изложи възгледите си, поради което станало недоразумение.

В дискусията около изтезанията на иракски затворници, германското обществено мнение е съвсем категорично срещу изразеното от професор Волфсон становище. В тази връзка обаче трябва да се има предвид, че в цялата дискусия понякога се допускат и чисто семантични грешки, които заличават разликите между "изтезания", " издевателства" и " употреба на насилие".

Изтезанията предстваляват издевателства над задържани в името на определена цел: обикновенно изтръгването на признания - без значение, дали става дума за истински или фалшиви признания. Важното е, задържаният да бъде вътрешно сломен и пречупен. Така, както очевидно е ставало в Ирак - и както става в условията на различни по политическа насоченост диктатури по света.

"Издеватествата" представляват мъчения и тормоз на подчинени или "подопечни лица" Като например деца - или пък - затворници, поверени на грижите на съответната администрация. В тези случаи мъчителите не преследват някаква специална политическа или друга цел, а става дума просто за изблици на чист садизъм срещу хора, които не могат да се защитават.

Третото понятие - " употреба на насилие" или "прекомерно насилие" се употребява в случаи на опасна ситуация, при която полицията или военните в рамките на провеждани акции за освобождение се опитват да минимират заплахата или последствията от вече извършени наказуеми деяния. Подобен случай в Германия имаше при отвличането на банкерския син Якоб фон Мецлер. Тогава заместник-началникът на полицията във Франкфурт беше заплашил извършителя на отвличането, че ще употреби насилие, ако не си признае доброволно, къде е скрито отвлеченото дете. Макар, че заплахата е целяла да се издири и спаси отвлечения Якоб, който -както се разбра по-късно по това ввреме де факто вече е бил умъртвен - полицейският служител беше наказан по най-строг начин за поведението си. Двата вестника, разкрили пред обществеността този случай на превишаване правата на полицията - бяха наградени с реномираната награда "пазители на истината".

Проблемът с "прекомерната употреба на насилие" в миналото предизвика например оживени дискусии в Израел, който поставен в екстремни ситуации, беше допуснал употребата на подобно прекомерно насилие. Аргументацията на израелското правосъдие в случая беше - че тази мярка служи за предотвратяването на по-нататъшни вреди и даването на допълнителни жертви. Международната общественост обаче не беше склонна да приеме тези аргументи, независимо, че критикуваше проявите на насилие от палестинска страна. В тази връзка беше заявено, че съдебни решения, които допускат "прекомерни прояви на насилие" отварят вратичка за нови насилия независимо, че са потивирани като опит за спасяването на човешки живот.