Драстично нараства детската бедност в страните от югоизточна Европа

След разпадането на Съветския съюз Одеса постепенно се поднови и разкраси: елегантни булеварди, дълги плажни ивици, реставрираната сграда на операта привличат туристи от цял свят. Руди Тарнеден от Уницеф знае обаче от посещението си в Одеса, че този нов блясък е само външен:

”Една вечер на улицата ме спря жена с малко дете на ръце, готова беше да проституира, за да изкара някоя и друга рубла. Контрастите тук са потресаващи.”

Децата живеят добре, когато и родителите са социално добре. От сриването на комунизма насам обаче бедните живеят все по-зле. Безработица и алкохолизъм, висок процент на разводите и липса на перспект: ”социален стрес” нарича Уницеф тези фактори и сочи, че те са най-важната причина много родители все по-често да изоставят децата си в детски домове. Само в източна Европа 700 хиляди деца не живеят в семейството си.

”Да отраснеш в дом за деца, казва Руди Тарнеден, това винаги е и загуба на човешка близост, подкрепа, чувство за защитеност. В Одеса срещнах деца, които са избягали от такива домове. ”Не можех да издържам повече”, ми казаха. Избягали са с надежда за по-добър живот някъде другаде.”

В повечето случаи обаче това ”другаде” не им предлага нищо повече от мрачни перспективи. Децата остават безпризорни, принудени сами да си изкарват прехраната – започват каква да е работа, замесват се в тъмни сделки с наркотици, крадат, просят. В Одеса, разказва Тарнеден, има около 3000 деца, които делят всичко – мизерията, телата си, наркотиците, алкохола. Повечето от тях междувременно са заразени с вируса на спин. Животът им е непоносим, опитват се да избягат от него чрез наркотиците. По тези причини безпризорните деца и младежи са проблем за обществото. Често те изкарват парите за наркотиците, с които се тъпчат, като проституират – съответно предават заразата с вируса на спин. Миналата година в източна Европа са заразени 230 хиляди души. Бедността е предпрограмирана за децата на заразените от спин: в страни като Украйна и Молдавия те дори не могат да ходят на училище, лишени са от каквато и да било перспектива. В повечето страни от Източна Европа тези проблеми просто се мпремълчават. Уницеф се надява, че Европейският съюз ще окаже натиск върху тях. Отношението към социалните проблеми е важен критерий за присъединителните преговори – в случая с Румъния, например, се поставя също изискването да се подобри положението в домовете за изоставени деца. Но това не е достатъчно, трябва да се разработят дългосрочни проекти.