Дрехите правят политиците

На времето Мао Цзе Дун предписва на хората как да се обтличат. Днес властниците следват диктата на своите консултанти по въпросите на облеклото и модния стил. Трябва ли политиците да изглеждат изискано, а и поне донякъде бляскаво? Очевидно да. Същият Никола Саркози, който като президент днес буквално не сваля дизайнерските костюми, преди носеше кафяво сако с налакътници.

Неотдавна списание US Weekly помоли Хилари Клинтън да коментира предишните си "грехове" в облеклото. Тя спомена плетения коледен жакет и гердан с ангелчета - неща, които бившата първа дама може би е харесвала, но които нито един консултант по изискан стил на облеклото не би й препоръчал. Много политици отдавна вече не носят просто онова, което им харесва.

Модата е станала част от политиката

и политиците се подчиняват на диктата на модата.

Не винаги е било така. Преди властниците определят модата, както например Мао в Китай. Той се облича в синьо, по същия начин се облича и целият му народ. Ако женихът няма костюм в стил "Мао", булката отказва женитбата. "Мао беше цар на модата", пише хонконгската дизайнерка Вивиан Там. Къде другаде по света един-единствен човек диктува на милиарди други как да се обличат?"

Облеклото а ла Мао навлиза дори в Африка. Социалистът Нейре го въвежда в родната си Танзания. Диктаторът Мобуто в Заир черпи вдъхновение от културната революция на Мао. През 70-те години той налага реафриканизацията. Западното облекло, вратовръзките и сутиените са забранени, порядъчният гражданин задължително носи "абакоста" - африканска туника и жакет с колосона яка.

Отминали са времената на големите социални утопии, когато диктаторът нарежда на народа си как да се облича. Умният днешен властник е модерен, цивилизован и стилен. Ако са на посещение в някое село, висшите китайски функционери не носят вратовръзка. Пък и изобщо, днешните политици отдавна не диктуват модата, тя им диктува какво да носят.

Избирателят иска да бъде не само управляван, а и привличан

Рекламната индустрия също отдавна продава не просто продукти, а предварително стъкмени идентичности. Стил на живот във вид на дизайнерска марка. Какво предпочитате днес? Стил "марлборо" или стил "мартини"? Тялото на политика става предмет на всеобщо внимание, особено пък, ако политикът е жена. Само до преди няколко години поне половин Германия обсъждаше прическата на Ангела Меркел.

Дори за безспорни ветерани от войната като Джон Макейн в интернет се дискутират обстоятелства от рода на това, че последният не се е подложил на процедура за избелване на зъбите. По такъв начин и без друго дефицитните политически кадри се редуцират до още по-малко. Кой днес е талантлив, компетентен, красноречив политик и същевременно изцяло отговаря на изискванията на висшата мода?

Политикът, който няма съветник по облекло и стил, а и върши работата си зле облечен, отдавна принадлежи на миналото.

Естетизирането на политиката

започва с американските президентски избори през 1960 г. Дебатът на двамата кандидати Ричард Никсън и Джон Ф. Кенеди за пръв път се предава по телевизията. Онези, които следят словесния двубой по радиото, смятат, че Никсън се представя добре. Но онези, които следят двубоя по телевизията, са на съвсем различно мнение. Никсън е зле обръснат, поти се, докато Кенеди е толкова свеж и акуратен.

Години минават, докато телевизионните дебати се налагат и в Германия. Тук политиците не искат да минават за звезди. Точно обратното, в следвоенна Германия политикът иска да бъде част от масата, иска да не бъде заподозрян, че симпатизира на горната прослойка, иска да бъде ревностен служител на народната воля. Ако някой политик си позволява моден детайл в облеклото, то този детайл носи известна ирония. Например, жълтият пуловер без ръкави на Геншер.

Един от първите с тънко чувство към подбора на облеклото си е Хелмут Кол. Бившият канцлер носи костюми, изработени по специална поръчка. На приятелска среща с бившия руски президент Борис Йелцин се появява облечен с домашна плетена жилетка. При наводненията на Одер през 1997 г. отива на мястото на катастрофата с гумени ботуши - човек от народа, дълбоко съпричастен с нещастието, един от тези, които са като че ли непосредствено засегнати.

"Политикът, който иска да бъде в крак с времето, трябва да бъде добър режисьор", казва Герд Мюлер-Томкинс, директор на Германския институт за мода в Кьолн. А който не умее добре да "режисира" външния си вид, лесно бива заподозрян в некадърност.

Бившият канцлер Шрьодер носеше костюми "Бриони". Йошка Фишер се опитваше да се подържа в добра спортна форма.

На канцлерката Ангела Меркел също й се наложи да извлече поука. Упрекваха я даже, че неугледният й външен вид, бил един вид наследство от социализма. Днес Меркел има собствена визажистка и собствена дизайнерка по облеклото. Откакто тя старателно се грижи за външния си вид, и критиките към него изчезнаха. А и имиджът й на успешна политичка укрепна.