1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Друго понятие за свобода

21 април 2005

Западът с право критикува Китай за нарушаването на човешките права в страната. За много китайци обаче тази критика е непонятна, според тях редица неща са се променили. Седмичникът “Цайт” публикува материал на тази тема.

https://p.dw.com/p/Atsf
Снимка: AP

Все едно дали става дума за последните антияпонски протести в Китай или за премахване на ембаргото срещу Китай, за застрашаващата с ниски работни заплати конкуренция или за бъдещата роля на Китай като велика сила, Западът задава неизменния въпрос: подобрило ли се е положението с човешките права в Китай или не?

Повечето китайци тутакси биха отговорили на този въпрос положително. И през ум не би им минало да кажат нещо друго. По-възрастните биха споменали масовите политически преследвания по време на културната революция, ужасния глад и принудителните колективизация при Мао Цзе Дун и предшестващия ги терор по време на националистическия режим. На фона на кървавия 20-ти век много от тях виждат Китай едва ли не като рай. Но и много млади китайци смятат, че по отношение на правата и свободите има напредък. Днес младите хора сърфират в интернет, придвижват се свободно, разполагат с мобилни телефони. Малко са тези, които изобщо подозират за съществуването на масивния подслушвателен апарат на комунистическата партия. Ето защо селяни, работници и студенти комуницират безпрепятствено, на пръв поглед освободени от социалните контролни инстанции на маоизма. Вярват, че определят съдбата си по-свободно, отколкото поколенията преди тях. Границите на свободата си усещат само когато възникне конфликт с властите, но в такива конфликти изпадат само малцина. Въпросът за човешките права? Който поставя този въпрос, често бива упрекван в западна арогантност; разпространена е представата, че Западът просто не желае да признае успехите на Китай.

Точно по тази причина въпросът за човешките права в Китай среща неразбиране. Според повечето китайци информациите днес са много по-разнообразни – будки, книжарници, уеб-страници, преводи на какво ли не, включително автобиографията на Клинтън. Много информации от чужбина, достъпни до преди няколко години само за партийни кадри, днес са достъпни за всички. Вестниците поместват критични материали по социални въпроси, за корупцията и проблемите на екологията. Само онзи, който е бил по-дълго време в чужбина, осъзнава колко много от информацията все още бива официално цензурирана. Само че повечето китайци нямат опит в демокрацията и свободата на мненията. Най-важният им критерий е собственото им минало. Разбирането им за човешките права не се основава на ясно дефинирани индивидуални права, а на на дифузно понятие за свобода и благосъстояние.

По тази причина от западна гледна точка нищо не е така естествено, както продължаване на критиката спрямо Китай. По отношение на основните човешки права нещата не са се променили много, независимо от неоспоримия икономически и социален напредък. Правото на събрания и сдружения, например, не се разрешава в еднопартийната държава, правото на свободна изява на мнение не съществува; само в тесен кръг китайците могат да говорят свободно и незастрашени. Ако пекинските студенти биха решили да демонстрират за повече демокрация, както протестираха през последните седмици срещу японските стремежи за постоянно място в Съвета за сигурност на ООН, в китайската столица отново би имало масови арести. Който протестира или публикува в разрез с волята на партията, него го очакват показни процеси и лишаване от свобода. В това отношение от времето на студентските бунтове през пролетта на 1989 г., когато бяха убити и задържани стотици хиляди, не се е променило нищо. Ето защо западните правозащитни организации говорят за влошаване на положението с човешките права в Китай всеки път, когато комунистическите власти задържат нови политически затворници. Повечето от задържаните през последните години са членове на сектата Фалун-гонг и предполагаеми членове на ислямисткото освободително движение, които Пекин заклеймява като терористи. Правозащитни организации като Амнести интернешънъл и Хюмън райтс уоч представиха през последните месеци нови информации за потискането на ислямисткото малцинство в Западен Китай. Под предлог за борба с тероризма през последните три години там са задържани десетки хиляди хора, вероизповеданието все повече се контролира от властите. Известни са случаи на продължаващи политически репресии. Западът залага надеждите си на изграждането на правов ред в Китай. Пазарното стопанство принуждава Китай към това. Много закони, включително наказателния бяха преработени през последното десетилетие. Резултатът е: повече права за гражданите, признаване на презумцията за невинност, облекчаване на определени граждански жалби. Но новите граждански права се налагат в реалността много по-трудно, отколкото на хартия. Все още се ограничават контактите между адвокат и манданта му, стоящата над закона партия все още може да упражнява влияние върху съдебния процес.

Бавен и мъчителен е и напредъкът по отношение на опита да се ограничи прилагането на смъртни присъди в Китай. Според данни на Амнисти интернешънъл през миналата година в Китай са изпълени 3400 смъртни присъди – от общо 3800 в света. Ясно е обаче едно – повечето китайци не проумяват споровете между експертите. Конфуцианството и комунизмът и без друго са ги инжектирали по-скоро с чувство за дълг, отколкото с чувство за право. И все пак, при цялата си основателна критика, Западът не би трябвало да вгорчава новопридобития вкус към свободата, който започват да изпитват китайците.