1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

ЕБВР за инвестициите на Балканите

8 септември 2003
https://p.dw.com/p/Aul6

Въпреки умиротворяването в бившата Югославия, предприемачите от страните в ЕС все още са крайно предпазливи, когато става дума за инвестиции на Балканите. Дали напоследък се забелязва някаква промяна? На този въпрос Евалд Новотни вицепрезидент на Европейската банка за възстановяване и развитие, известна още като Европейска инвестиционна банка, отговаря с предпазлив оптимизъм.

Новотни смята, че в региона все още са налице етнически напрежения, а икономическото изоставане е голямо, но въпреки това се забелязва значителен политически и стопански напредък. Този напредък е различен в различните балкански страни, но общо за региона равносметката е положителна. Според представителя на Европейската банка за възстановяване и развитие сближаването на Западните балкани с ЕС ще усили и желанието за реформи в тези страни.

До момента Европейската инвестиционна банка е вложила доста пари на Балканите. Според нейния вицепрезидент Евалд Новотни, акцентът се поставя върху инфраструктурни проекти. В началото се възстановяше инфраструктурата, разрушена от военните конфликти, междувременно обаче стартираха и съвсем нови инфраструктурни проекти. Идеята е да се изгражда такава инфраструктура - пътища, железопътни линии, пристанища, телефонни комуникации - която ще подпомага регионалното сътрудничество на Балканите и тяхното приобщаване към вътрешния европейски пазар. Евалд Новотни подчертава, че крайната цел е общо икономическо пространство в Европа, което включва държавите от разширения ЕС, България и Румъния, плюс Западните Балкани.

Още на този етап за европейските предприемачи се откриват много възможности да инвестират в региона. Европейската банка за възстановяване и развитие насърчава както инвестициите в споменатите инфраструктурни проекти, така и преките инвестиции в региона. Според вицепрезидента на банката Евалд Новотни, чрез тези инвестиции в балканските държави влиза не само капитал, но и ноу-хау, а това е много важно за трайната модернизация в региона. Новотни подчертава, че рисковете за потенциалните инвеститори са по-големи, отколкото в някои други региони, но затова пък и потеницалните печалби са значително по-високи.

Целта на Европейската банка за възстановяване и развитие е да въведе балканските държави в единния европейски пазар, да приучи тези страни към порядките на този общ пазар. Как по-лесно става това - дали чрез кредити или чрез помощи? Според Новотни, с подобряването на балканската инфраструктура към региона ще потекат и повече преки инвестиции, което реално ще го включи в общия пазар. Трудно е обаче да се каже дали кредитите или помощите са по-добър финансов инструмент. Европейската инвестиционна банка внимателно подбира онези проекти, които заслужават насърчаване, а оттам нататък се използват и двете системи за финансиране, както и смесени варианти. Вицепрезидентът на банката подчертава, че е особено важно проектите да се обявяват на търг според правилата на ЕС, за да може да се намери и най-изгодната оферта.

В тази връзка логично е да стане дума и за корупцията, която е позната не само на Балканите, но и в европейските коридори. Евалд Новотни подчертава, че банката следи много внимателно хода на проектите и протичането на конкурсите. Той твърди, че инженерите и икономистите на банката бързо забелязват, когато един проект е прекалено оскъпен, тоест - когато има индикации за корупция. В такива случай Европейската банка за възстановяване и развитие веднага се оттегля, казва той.

Доколко Европейската банка има възможност да влияе на балканските държави за по-бързо въвеждане на пазарно-стопански структури и на правова държава? По този въпрос вицепрезидентът на банката Евалд Новотни е сдържан. Банката е обвързана с конкретни проекти и може, например, когато инвестира в електростнабдяването, да настоява за по-ясни правила на пазара на електроенергията в една или друга балканска страна. Политическото влияние обаче е по-скоро задача на Еврокомисията, чийто опит се ползва и от Европейската банка за възстановяване и развитие.