ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ СЕДМИЧНИК

апакочев се спира на въпроса доколко реални са тези очаквания:

Ако не реални, очакванията на България за разполагане на американска база или бази на нейна територия, до известна степен са основателни.

И има защо.

Сега САЩ разполагат с близо половин милион свои военослужещи, разузнавачи, техници, преподаватели, членове на семействата на тези хора и наети местни служители по целия свят. Според доклад на Пентагона за фискалната 2003 година, който обхваща цялата вътрешна и чуждестранна недвижима собственост на военното ведомство, притежаваните или държани под наем американски бази в 130 държави по света са 702 на брой. В самите САЩ и техните територии броят им е 6 000. В базите в чужбина са концентрирани около 253 хиляди униформени военослужещи, същия брой членове на техните семейства и цивилни служители на военното ведомство, както и допълнително наети над 45 хиляди местни лица. Пентагонът твърди, че е собственик на 45 хиляди казарми, хангари, военни болници и други сгради и наема срещу заплащане други 5000.

Въпросните бази носят значителни печалби за американските фирми, които произвеждат оръжие или по договор извършват строителните и ремонтни дейности в тези обекти по целия свят. Задача на тези компании е да строят удобни жилища за военослужещите, да им осигуряват добра храна, забавления, да им предоставят удобни и достъпни места за отдих и почивка. Значителни сектори от американската икономика са изцяло зависими от въпросните военни поръчки. Функциите на типично битови казармени звена, като перални, кухни, пощенски и телефонни услуги и дори почистването на тоалетните, са поети срещу заплащане от фирми-подизпълнители. Според американския печат, една трета от гласуваните наскоро близо 30 милиарда долара допълнителни средства за действията в Ирак отиват в ръцете на такива частни американски подизпълнителски фирми.

Това в по-голяма или по-малка степен е известно на българина. Само за няколкото месеца, в които летището в Сарафово беше превърнато в импровизирана американска военновъздушна база по време на кампанията в Ирак, хората от този бургаски квартал спечелиха пари, които рядко бяха виждали през живота си. Не случайно наскоро представителите на 13 български общини изпратиха настоятелна молба до външния министър Соломон Паси да им осигури американско военно присъствие . Дори повече, председателят на парламентарната комисия по външна политика, отбрана и сигурност проф.Венко Александров от НДСВ е споделил пред печата, че досегашната му идея "Една малка Америка, разположена някъде в България" с няколко милиарда долара била вече ”еволюирала” към по-скромни изисквания и той вече бил изготвил свое писмено предложение къде да бъдат разположени американските бази.

Какви, обаче, са реалностите?

Въпреки обявения от президента Буш 10-годишен срок за реформирането на американските войски по света, бази, а още по-реално една база, в България вероятно ще има. Окончателното решение за това ще бъде взето след две важни предстоящи събития в самите САЩ – президентските избори към края на годината и изводите от петия и окончателен доклад на Комисията по преместването и закриване на военните бази към Пентагона, който по Конституция трябва да бъде внесен в Белия дом най-късно през септември идната година. Засега спорът се води с променлив успех между две влиятелни членки на Сенатската подкомисия по финансиране на военното строителство от една страна и от американското военно ведомство от друга. Подкомисията настоява първо да бъдат затворени базите в чужбина и след това да се прецени кои вътрешни американски бази следва да се ликвидират.

Ако в крайна сметка бъде взето решение за разполагане на бази или база в България, те при всички случаи ще бъдат предназначени за учебно-бойна подготовка на сухопътни войски и ще са несравнимо по-малки като мащаб от сега съществуващите гигантски американски военни съоръжения по света. Твърде вероятно е новите бази да имат възможности за кацане на летателни средства или да са най-малкото разположени недалеч от действуващо летище с цел транспортирането на персонала в горещи точки на региона и попълването му с нови военослужещи. Естествено американското военно присъствие би се отразило благотворно върху икономиката на съответния български регион, но в никакъв случай то не би оказало някакво значимо влияние върху икономиката като цяло.

От политическа гледна точка със сигурност българската страна ще води преговорите за разполагане на евентуални американски бази от позициите на членка на НАТО и в синхрон със становищата на нейните партньори от ЕС и най-вече на страни като Германия и Франция. Някои дипломатично направени намеци на министър-председателя Симеон Сакскобурготски по време на неотдавнашното посещение на германския канцлер Герхард Шрьодер подсказват подобни намерения. Доколкото проучванията и предварителните конкретни разговори около базите се очаква да започнат в началото на идната година, а конкретните договорености да бъдат търсени едва към края на 2005-та, значение ще има и изхода от парламентарните избори в България. Евентуалното връщане на БСП във властта със сигурност ще забави, ако не ликвидира въобще, реализирането на идеята за постоянно американско военно присъствие в страната.

Така ентусиазмът около американските бази в България би следвало да се трансформира в прагматичен оптимизъм, който едва ли има нещо общо с очакванията за ”златен дъжд” от военни американски долари.