«Евроатлантически седмичник”

Наскоро при среща с посланиците на страните от ЕС президентът Георги Първанов е бил запитан дали е възможно в България да се развие вътрешен евроскептицизъм и дали отделни партии могат да повлияят в това отношение.

Зададеният въпрос е сериозен и твърде актуален след успешното приключване на присъединителния преговорен процес.

Преди няколко години авторитетен социолог обясняваше европейските нагласи на българина по следния начин: ”Представата ни за Европа е абстрактна и инфантилна. Тя е родителят, а България - детето, тя - лекарят, а ние - болният, тя - учителят, а ние - ученикът." Дали обаче подобни са представите на хората днес, когато неочаквано за повечето скептично настроени граждани разстоянието между България и ЕС се скъси почти на ”една ръка” и влизането на страната в съюза през 2007 година се превърна в осезаема перспектива?

Едва ли.

Абстрактната за обеднелия и обезверен българин Обединена Европа през 2000-та година започна да става реалност. Инфантилното схващане, че ”кой ще ни вземе нас босяците в богата Европа” се трансформира в трескава нужда от информация за съдържанието на затворените глави и поетите ангажименти, в огромен интерес към тънкостите по усвояване на еврофондовете, в засилващо се внимание към институционалната уредба на ЕС, където ще трябва да се чува и гласът на малка България.

В същото време започнаха да се увеличават и тревожните въпроси около спазването на законите и правилата, които българинът отколе е нарекъл иронично ”Врата в полето”. Мнозина вече разбраха, че за да си конкурентноспособен освен нови технологии трябва да влагаш в работата си много, ама много труд. Стана ясно също, че благоденствието може да бъде единствено резултат от лични качества и възможности, а не от благодеянията на държавата. Всичко това едва ли допада на загубилия през десетилетията на комунизма здрави стопански инстинкти българин и…ето една възможност за появата на вътрешни евроскептици.

Има и друго.

Все още остават нерешени въпросите нужен ли е референдум за членството в ЕС и трябва ли да се свика Велико народно събрание за необходимите промени в конституцията. Предстои сериозен мониторинг от страна на Европейската комисия дали се изпълняват поетите ангажименти, а след това трябва да бъде изготвен договорът за членство, чието подписване е предвидено за догодина. Дебатите за АЕЦ "Козлодуй" продължават да възбуждат обществени страсти въпреки твърдата позиция на правителството. Не по-малко важен е въпросът как Европа ще поеме сегашното разширяване с 10 нови страни и възможно ли е евроскептицизмът на Стария континент да надделее. Всичко това ще се случва в контекста на новата предпазна клауза, според която закъсняване от графика на ангажиментите ще означава едногодишно забавяне на членството в ЕС. Всeки един от тези проблеми на присъединителната подготовка през следващата година и половина може да породи скептицизъм сред българина особено ако не бъде решен точно и прозрачно в съответствие с обществените очаквания.

Тъкмо от тези чакащи решение проблеми се готвят да се възползуват опозиционните партии в предстоящите догодина парламентарни избори. Още отсега е ясно кои ще са основните аргументи на левицата в предизборния период – затварянето на блоковете на АЕЦ ”Козлодуй”, селското стопанство, референдумът за членство. Десницата ще търси грешки в преговорния процес и поетите ангажименти, ще атакува мудността на правителството в непосредствената подготовка за членство, ще доказва неговата некомпетентност и корумпираност. Така партиите може да генерират вътрешни евроскептици не само сред своите симпатизанти, но и сред цялото общество.

Изследване на Алфа Рисърч от април тази година показва, че 72 на сто от пълнолетните жители на България смятат, че страната няма бъдеще извън ЕС., а 70 на сто изразяват желание България в най-голяма степен да прилича на съюза. От друга страна, паралелно с преобладаващо позитивните нагласи, се засилва и делът от хора, които смятат, че присъединяването към ЕС ще донесе повече ограничения отколкото ползи.

Не на последно място върху нагласите на българина влияние ще оказва и увеличаващият се евроскептицизъм на Стария континент като цяло.

Може ли българският евроскептицизъм да се окаже опасен за успешната интеграция на страната в ЕС?

И да, и не. Ако недоверието се изроди в краен национализъм и безмислен шовинизъм, в преследване на националните малцинства, тогава толерантност от Европа не би могла да се очаква. Обратно, просветеният евроскептицизъм, който може да бъде наричан и еврореализъм, би могъл до голяма степен да помогне за рационализиране на отношението към Стария континент и отстояването на българските национално-икономически интереси.